"Cultural heritage in the future of Europe"
Уважаеми колеги,
Уважаеми участници в нашата среща,
Позволете ми преди всичко да благодаря,
Да благодаря на участниците,
На колегите, на екипите, които направиха така, че срещата ни да се случи независимо от проблемите, с които се сблъскваме в наши дни.
Да благодаря за възможността да бъда домакин на тази среща, посветена на ролята на културното наследство в бъдещето на Европейския проект.
Срещата ни е част от целенасочена кампания на Групата в ЕП Обнови Европа за пропагандиране на Конференцията за бъдещето на Европа.
Конференцията е един от най-амбициозните проекти на ЕС – проект, който цели промяна на ЕС чрез активно включване на гражданите в процеса на формиране на политиките на ЕС и промяна на моделите на функциониране на институциите на ЕС. Рядко, почти никога, една организация и проект, достатъчно силен икономически, финансово и политически, предприема стъпки за собствената си промяна. Това прави в момента ЕС.
Нашата среща е регистрирана на специална платформа, която позволява да бъдат регистрирани всички въпроси и предложения, а също така всеки, който се интересува от темата, да се включи, да участва и да наблюдава.
От своя страна аз поемам ангажимента всички въпроси, съображения, мнения и дискусии да бъдат предадени на Комисаря на ЕС, който отговаря за културата – комисар Мария Габриел, на Комисаря, който отговаря за Конференцията за бъдещето на Европа – Дубравка Шуйца, а също така и на колегите ми от ЕП, които представляват Парламента в Конференцията за бъдещето на Европа.
Призовавам всички вас да бъдете активни днес, но също така да се включите активно в бъдещи дебати, инициативи и предложения на Конференцията. Участието на гражданите е в основата на успеха на Конференцията и в крайна сметка в основата на положителните промени на ЕС, които ще го направят по-близък до всеки негов гражданин.
За нашата среща – Културното наследство в бъдещето на Европа
Културното наследство е споделена ценност, която безспорно стои в основата на обединена Европа, Европа на единството в разнообразието и Европа на споделените ценности. Но дали културното наследство има място в бъдещето на Европа, дали се отразява и допълва новата стратегия за растеж Зеления пакт и дигиталната трансформация, дали Европа ще намери сили и достатъчно творчество да превърне миналото и неговите ценности в ресурс за градивно бъдеще?
Културното наследство е част от възможностите за реализация на Зеления пакт. То намира своите измерения в Стратегията за кръговата икономика, във Вълната за реновиране, в Стратегията От фермата до трапезата, в Стратегията за биоразнообразието, енергийната ефективност, дигитализацията, и концентрирането на всички тях в новия модел на функциониране на урбанизираните територии Новия Европейски Баухаус.
Културното наследство е близко до европейските граждани. То дава национално и европейско самочувствие и изгражда културна принадлежност. Неговото опазване и превръщане в ресурс за развитие е средоточие на реализацията на политиките на ЕС.
Културното наследство не е тема за запазване на миналото ни, то е тема за формиране на бъдещето – бъдеще, в което дигиталната трансформация има своето място и променя начина на живот на европейския гражданин, бъдеще, в което културното наследство е основа за създаване на висококвалифицирани работни места и е вектор за дългосрочно планиране в развитието на регионите.
Културното наследство формира ролята на Европа като туристическа дестинация номер1 в света. Туризмът е третото по тежест социално икономическо направление в Европа и генерира 415 милиарда евро годишно в БВП на ЕС, като същевременно ангажира и дава работа на 15 милиона европейци.
Културното наследство – и движимо и недвижимо е огромен ресурс за развитието на териториите, градовете, малките населени места. То може да бъде използвано при стратегическото планиране на растежа на регионите.
Културното наследство, съхранявано в културните институти като библиотеки, музеи, архиви има потенциала да напусне затворените стени на институтите и дигитално и физически и да се превърне в част от жизнената среда на модерните, зелени, щадящи и инкорпориращи природата и ресурсите градове. Новият Европейски Баухаус предлага това.
Културното наследство и културните индустрии оживяват и пълнят със съдържание идеята за нов по-близък до човека Европейски съюз, което и целта на Конференцията за бъдещето на Европа.
Културното наследство дава и още нещо – памет, съхраняване на традиции и занаяти, които могат да предложат решения и подходи за природосъобразни традиционни практики и обичаи, а защо не и технологични решения, които могат да обогатят съвременния зелен преход на Европейската икономика.
Операторите на паметници на културата, културните институти, пазители на културно наследство, учените, работещи в сферата на историческото и културно наследство могат и трябва да бъдат проактивни в своите планове за енергийна ефективност и прилагане на принципите на кръговата икономика и ефективното използване на ресурсите.
А дигитализацията на културното наследство е самостоятелно направление в дигиталната трансформация на Европа.
Само маркирах някои от темите и въпросите, по които можем и трябва да дискутираме и да изградим позиции за да поставим културното наследство в центъра на разговорите за бъдещето на Европа.
Искра Михайлова
Евродепутат, заместник председател на политическата група "Обнови Европа" в Европейския парламент
Илхан Кючюк
Евродепутат, представител на Европейския парламент в Конференцията за бъдещето на Европа
БЪЛГАРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ И ДНЕВНИЯ РЕД НА ЕВРОПЕЙСКАТА БИБЛИОТЕКА
доц д-р Анета Дончева - Председател на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА), Преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Българските библиотеки – предизвикателства и трансформации в COVID-19 среда
Българските библиотеки много бързо се ориентираха в обстоятелствата. Положиха много усилия за работа по смекчаване на вредните последици от огнището на Covid-19. Споделяха своя опит и използваха добри практики в европейски и международен аспект. Обобщиха своя опит към настоящия момент на XXXI национална конференция на ББИА "Библиотеките – предизвикателства и трансформации в COVID-19 среда“ ,14 – 15 октомври 2021 г., Регионална библиотека „Пейо Яворов“ – Бургас.
Нови политики в развитието
на колекциите на библиотеките
Всички библиотеки имащи дигитални центрове продължават да дигитализират активно по предварително установените си планове като това значително увеличава обема на дигитализираните обекти. Независимо от това обобщените проучвания за обществените библиотеки в страната показват, че само 3% от библиотеките имат дигитализирани книги и 2% – дигитализирани периодични издания. Освен тях, около 3% са дигитализираните други документи.
Разширява се обхвата на дигитализирани документи в рамките на отделни научни програми и проекти- споделен бе опита от работа по научен проект на ЦБ на БАН, опита на РБ в Русе по проект по програмата за трансгранично сътрудничество с Румъния.
Разширява се обхвата на видовете дигитализирани документи ( уникални проектни предложения за монументално изкуство от най-известните български художници в НБИВ-Пловдив) и други.
Дигитални услуги за гражданите
Наблюдава се много гъвкава политика на библиотеките в областта на дигиталните услуги.
Въведени са нови, иновативни дигитални услуги- напр. в РБ-Варна- Чатботът Ели – асистент-библиотекарят “работещ” на пълен работен ;Библиоматът в услуга на читателите в условията на COVID криза и след нея и др.
Всички видове библиотеки са преструктурирали много от своите услуги-изграждане на репозиториуми в научните библиотеки; дистанционно извършвани справки; сканирани материали; ползване на краеведски електронни библиотеки и справочници;виртуални методически кабинети в РБ; специфични услуги в училищните библиотеки произтичащи от вида на обучителната институция – професионални гимназии и общообразователно училище.
Реализират се проекти за обучение на гражданите /потребителите-напр. НИП„Информационен портал относно мобилно обучение и мобилен достъп до библиотечни услуги и ресурси“ на УниБИТ; проект за читатели със СОП по време на пандемия в НБУ и др.
Библиотеката- пространство за творчество, сигурност и доверие
Преобразуване на библиотечните пространства:
имаме съвършенно– ново, отворено пространство за хората в новата сграда на РБ– Бургас.
модернизиране на библиотечната инфраструктура – напр. в РБ Шумен.
използване на външни, открити пространства за дейности в различните библиотеки- открити читални в училищни библиотеки, летни читални - напр. в РБ9 Пазарджик и други
Спазване на всички противоепидемичните изисквания при обработката на документите и при физическите посещения.
Нови умения и нови роли на персонала
Високата професионална квалификация даде възможност за адаптиране на библиотечния персонал в условията на COVID среда.
Персоналът на много библиотеки беше подпомаган от експертно-консултантска и методична дейност – напр. в област Пловдив.
Има възможност да се използватв нови, съобразени с бъдещето подходи за професионално образование и обучение на библиотекарите- напр. Проект Библио и др.
Предложения за промени и приоритети в бъдеща Европа
Българските библиотеки работят с дневният ред на европейските библиотеки. Европейското бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации (ЕБЛИДА) – проучвания през 2020 и 2021г. идентифицира пет нови направления, характеризиращи развитието на Европейската библиотека в бъдеще (в ерата след Covid-19):
Социално приобщаваща библиотека - Това означава промени в библиотечната архитектура и препроектирането на библиотечните услуги, като-социално приобщаваща библиотека да може да се развива извън библиотечните помещения; библиотеките като „трето” място, където гражданите се срещат и обменят идеи и мнения, могат да се превърнат в концепция за „библиотека отвъд стените” или да съществуват съвместно с нея. При услугите се налага концепцията за „пълно самообслужване“.
За българските библиотеки - това означава да имат:
капиталови инвестиции, за да могат да преобразуват пространстватада имат оборудване, необходимо за предоставяне на дистанционни услуги
да поставят борбата с фалшивите новини в центъра на своята мисия и обществото да ги припознае като фактор
Технологиите мутират и оформят библиотеките по нови начини:
достъпът до цифрово съдържание в библиотеката се е увеличил два или три пъти в сравнение с цифрите преди Covid. Този тласък трябва да се измерва не само в количество, но и в качеството на разнообразието от дигитални ресурси, включително самообучение, съдържание при поискване, музика, преса, електронни книги, както и семинари, токшоута и лекции чрез стрийминг на живо.
европейските библиотеки ще трябва да разгледат мащаба, обхвата, учебните цели и виртуалното измерение на своите дейности.
внедряването на високотехнологични и AI инструменти в библиотеките може да бъде силен стимул за пренасочване на европейската библиотечна програма към устойчиво развитие.
За българските библиотеки - използване на възможностите по Плана за възстановяване и развитие:
Създаване на количество и качествени дигитални ресурси на културно наследство, съхранявано в музейната и библиотечна мрежа в страната, както и в БНФ, БНТ, БНР, БТА и държавните архиви – структурни звена на Държавна агенция „Архиви”; достъп до дигитални ресурси чрез единна платформа, съвместима с европейските дигитални библиотеки; 67.5 милиона лева за период на изпълнение 2022-2026 г.
Използване на фондовете за обучение в дигитална грамотност на гражданите.
Засилване на фокуса върху електронните копия и четенето на електронни книги.
Неизследвана икономическа територия: преглед на бюджета на библиотеката
бюджетите не са пострадали много от пандемията.
икономическата уязвимост на библиотеките обаче остава същата-бюджетните и други приходи не са високи и поддръжката на сградите, персоналът и ресурсите, разпределени за операции, по-специално за закупуване на цифрови ресурси, не могат лесно да бъдат коригирани, за да отговорят на новите финансови изисквания.
За българските библиотеки:
Да се помогне на библиотеките в диверсификацията на финансирането и насърчаването на текущите библиотечни дейности в различна рамка-Европейските структурни и инвестиционни фондове 2021-2027 и подкрепа на програмата на EBLIDA „Think The Unthinkable (TTU),библиотечна програма след Covid 19, която отговаря на Целите за устойчиво развитие.
Местните власти трябва да намерят допълнителен бюджет за библиотечни услуги на национално и европейско ниво.
Управление на библиотеката на централно и местно ниво
достъпът до цифрови услуги изисква по-централизирано управление на библиотеката по отношение на утвърждаването на авторските права, стандартизирането на техническите изисквания и координирането на задачите за управление, включително статистика.
засиленото управление на местно ниво беше ключов фактор за създаването на иновативни услуги или адаптирането на съществуващи по време на кризата с Covid.
За българските библиотеки:
важно е библиотеките да се идентифицират като структурни компоненти на политиката на сближаване.
да се използва европейския опит в механизмите на финансиране, особено в областта на технологиите и да се преразгледат съществуващите модели на управление на библиотеките
Не забравяйте Програмата 2030 за устойчиво развитие - Библиотеките трябва да бъдат насърчавани да са защитници на политиките за устойчиво развитие във всичките си действия.
За българските библиотеки:
Това е бъдеща сериозна работа на обществените библиотеки, които трябва да допринесат за реализиране на изпълнението на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.
За работещите в библиотеките:
Възможности за обучение и професионално образование да бъдат изравнявани с цел конкурентноспособност на европейския трудов пазар.
Повече проекти, свързани с професионалното образование
Какъв ефект очакваме?
Голям обществен интерес към библиотеките и към обектите на културното и книжовно наследство и повишаване на осведомеността относно културното и книжовно наследство.
Увеличаване на обема на дигитализирани обекти; осигуряване на достъп на гражданите до дигиталните ресурси; ползваемост на предоставените в изградените дигитални библиотеки ресурси от всички потребители в страната и чужбина.
Повишаване на дигиталната грамотност на библиотекарите и гражданите.
Библиотеките -структурни компоненти на политиката на сближаване.
Библиотеки с активна роля в осъществяването на екологичния и цифровия преход и устойчивостта.