Трансформира волята на избирателния корпус в определен брой мандати чрез принципа на мнозинството;
        Мандатът се печели от този кандидат, който спечели най-много гласове в решаващия тур на изборите;
        В България изборите за еднолични органи се провеждат единствено по мажоритарна система (президент, кмет)                      

Образуването на избирателните райони има определящо значение;

         Според процентната бариера , необходима за определяне на победителя, различаваме
мажоритарна система с:
       Абсолютно мнозинство – победителят трябва да спечели 50% + 1 глас, т.е. да победи опонентите си взети заедно. Ако на първото гласуване никой от кандидатите не е получил абсолютно мнозинство, се провежда втори тур (балотаж), на който се допускат двамата кандидати с най-много гласове от първия тур. На втория тур може да участват по-малко кандидати, отколкото на първия. При мажоритарната избирателна система с абсолютно мнозинство напрактика на първия тур се гласува „за“ даден кандидат, докато на втория тур, доколкото изборът е сведен само до свама кандидати, понякога може да се гласува и „против“ даден кандидат – гласоподавателят гласува за даден кандидат независимо дали го подкрепя или не, т.е. гласува „за по-малкото зло“
          Относително мнозинство – победителят трябва да победи опонентите си поотделно
като събере най-много гласове 

Мажоритарна система при парламентарни избори 

          При парламентарните избори всеки избирателен район излъчва един или няколко народни представители. Районите могат да бъдат едномандатни (да излъчват един народен представител) или многомандатни (няколко народни представители. Така в едномандатните райони изборите се провеждат сходно с тези за президент или кмет. В многомандатните райони, обаче се наблюдават разновидности в зависимост от броя гласове с които разполага избирателят, поради което различаваме „система на ограничения глас“ и „система на комулативния глас“. При системата с комулативния глас всеки избирател разполага с толкова гласове, колкото мандата има избирателният район, докато при системата с ограничен глас, избирателят разполага с един единствен глас.

     При мажоритарната система за народни представители от изключително значение е определянето на избирателните райони. Това е така, тъй като територията на страната не е равномерно населена, населението е съсредоточено основно в големите градове, което би довело до неравнопоставеност както на кандидатите, така и на избирателите, тъй като избирателите от по-слабо населените райони ще избират кандидат с по-малко гласове.

Предимства

       Ясните правила, по които се определя победител. Това я прави по-лесно разбираема за изборателя, като същевременно улеснява предизборната кампания на партиите, тъй като фокусът е изместен върху конкретната личност за конкретния избирателен район

​

    Стабилното мнозинство, което се създава. При тази система в повечето случи спечелилата партия може да сформира еднопартийно правителство, което способства за по-лесното приемане на законопроекти, доколкото не е необходимо провеждането на коалиционни преговори и търсенето на компромиси.

​

        Не съществува необходимост от бариери срещу раздробяване на политическите партии. Обикновено при тази система се налага тенденцията на двуполюсен политически модел и умереност на посланията на партиите, за да могат да привлекат избирателите от центъра.

​

       Превес вземат личните качества на кандидатите, а не партийната принадлежност. По този начин независимите кандидати, които имат силно влияние в даден район, но нямат партийна принадлежност имат по-голям шанс да получат мандат.

​

Недостатъци

     Основена слабост на мажоритарната избирателна система е големия процент от гласове в полза на губещия кандидат, които остават непредставени. Когато се прилага мажоритарна система с абсолютно мнозинство, е възможно кандидатът да получи 50% плюс един глас. При това положение останалите 49,9% от гласоподавателите, упражнили правото си на глас, остават без парламентарно представителство. При мажоритарни избори в един тур с относително мнозинство е възможно мнозинството от избиратели да не са гласували за кандидата, който е получил мандата.

​

     При мажоритарната изборателна система често се стига до сформирането на две големи партии, които до голяма степен монополизират изнорите. Това затруднява възможността нови партии да влязат в политиката, което от своя страна води и до по-трудното въвеждане на нови теми в политическия дискурс.

​

    Освен това, мажоритарната избирателна система поставя голяма власт в ръцете на администрацията. Това е така, тъй като мажоритарното гласуване е зависимо от административните райони, поради което в повечето случаи партията която въвежда избирателната система и разпределя избирателните райони има значително предимство на следващите избори. Създава се възможност границите на районите да бъдат разпределени така, че да концентрират или разпръснат определени етнически, религиозни или културни групи, в зависимост кое е по-изгодно за следващите избори.