ГЛАСУВАЙ
ИЗБОРИ
какво трябва да знаем
има значение !
Избирателно право
Чрез избирателното право гражданите участват както в представителното управление – чрез избиране състава на определени държавни органи, така и в непосредственото реализиране на държавната власт – чрез различните форми на пряка демокрация. Избирателното право е основно конституционно политическо право, което се основава на принципите на народния суверенитет и политическия плурализъм. Основната цел на изборите е осигуряването на стабилна институционална рамка за изразяване на различни политически интереси в представителното управление. Като обективно право, избирателното право е система от действащи правни норми, които установяват политическия режим за образуване на изборните държавни органи. Като субективно право, избирателното право е конституционно признато право на гражданите да избират и да бъдат избирани.
Общи принципи
Всеобщо – обективното избирателно право определя избирателни корпус. Това ще рече, че се дава право на всички пълнолетни граждани, отговарящи на законоустановените критерии, да участват в изборите, като същевременно не се допуска въвеждането на имуществен, образователен или друг ценз;
Равно – всеки избирател има право на един глас. Гласът на един избирател е равен на гласа на всеки друг избирател
Пряко – със своя глас избирателите определят непосредствено състава на представителните органи
Избирателното право се упражнява лично и чрез тайно гласуване
Предпоставки за упражняване
Гражданство – абсолютна предпоставка. В изборите за народни представители, президент и кмет могат да участват само лица, които са български граждани
Възраст
Активно избирателно право – това е правото на гражданите да участват в иборния процес като гласуват за определени партии и коалиции или кандидати, т.е. правото на гражданите да избират. За да бъде упражнено това право е необходимо лицата да са навършили 18 години към изборния ден, включително; да не са поставени по запрещение и да не изтърпяват наказание „лишаване от свобода“
Пасивно избирателно право – това е правото на всяки един гражданин да бъде избиран. За да упражни това своя право, лицето следва да бъде български гражданин и да няма друго гражданство, да не е поставен под запрещение, да не изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ и към изборния ден има навършени:
21 години – за народни представители в Народно събрание и Велико народно
събрание
40 години – за президент и вицепрезидент
18 години – за общински съветници и кметове
21 години – за членове на Европейския парламент
Избирателна система
Система от законоустановени условия, действия, конструкции и техники, които се осъществяват в определен логически ред в процеса на подготовката и провеждането на изборите и при отчитане на резултата от гласуването, чрез които избирателите изразяват политическата си воля за конституиране на представителните държавни органи
Видове избирателни системи
МАЖОРИТАРНА
Трансформира волята на избирателния корпус в определен брой мандати чрез принципа на мнозинството;
Мандатът се печели от този кандидат, който спечели най-много гласове в решаващия тур на изборите;
В България изборите за еднолични органи се провеждат единствено по мажоритарна система (президент, кмет)
Образуването на избирателните райони има определящо значение;
Според процентната бариера , необходима за определяне на победителя, различаваме
мажоритарна система с:
Абсолютно мнозинство – победителят трябва да спечели 50% + 1 глас, т.е. да победи опонентите си взети заедно. Ако на първото гласуване никой от кандидатите не е получил абсолютно мнозинство, се провежда втори тур (балотаж), на който се допускат двамата кандидати с най-много гласове от първия тур. На втория тур може да участват по-малко кандидати, отколкото на първия. При мажоритарната избирателна система с абсолютно мнозинство напрактика на първия тур се гласува „за“ даден кандидат, докато на втория тур, доколкото изборът е сведен само до свама кандидати, понякога може да се гласува и „против“ даден кандидат – гласоподавателят гласува за даден кандидат независимо дали го подкрепя или не, т.е. гласува „за по-малкото зло“
Относително мнозинство – победителят трябва да победи опонентите си поотделно
като събере най-много гласове
Мажоритарна система при парламентарни избори
При парламентарните избори всеки избирателен район излъчва един или няколко народни представители. Районите могат да бъдат едномандатни (да излъчват един народен представител) или многомандатни (няколко народни представители. Така в едномандатните райони изборите се провеждат сходно с тези за президент или кмет. В многомандатните райони, обаче се наблюдават разновидности в зависимост от броя гласове с които разполага избирателят, поради което различаваме „система на ограничения глас“ и „система на комулативния глас“. При системата с комулативния глас всеки избирател разполага с толкова гласове, колкото мандата има избирателният район, докато при системата с ограничен глас, избирателят разполага с един единствен глас.
При мажоритарната система за народни представители от изключително значение е определянето на избирателните райони. Това е така, тъй като територията на страната не е равномерно населена, населението е съсредоточено основно в големите градове, което би довело до неравнопоставеност както на кандидатите, така и на избирателите, тъй като избирателите от по-слабо населените райони ще избират кандидат с по-малко гласове.
Предимства
Ясните правила, по които се определя победител. Това я прави по-лесно разбираема за изборателя, като същевременно улеснява предизборната кампания на партиите, тъй като фокусът е изместен върху конкретната личност за конкретния избирателен район
Стабилното мнозинство, което се създава. При тази система в повечето случи спечелилата партия може да сформира еднопартийно правителство, което способства за по-лесното приемане на законопроекти, доколкото не е необходимо провеждането на коалиционни преговори и търсенето на компромиси.
Не съществува необходимост от бариери срещу раздробяване на политическите партии. Обикновено при тази система се налага тенденцията на двуполюсен политически модел и умереност на посланията на партиите, за да могат да привлекат избирателите от центъра.
Превес вземат личните качества на кандидатите, а не партийната принадлежност. По този начин независимите кандидати, които имат силно влияние в даден район, но нямат партийна принадлежност имат по-голям шанс да получат мандат.
Недостатъци
Основена слабост на мажоритарната избирателна система е големия процент от гласове в полза на губещия кандидат, които остават непредставени. Когато се прилага мажоритарна система с абсолютно мнозинство, е възможно кандидатът да получи 50% плюс един глас. При това положение останалите 49,9% от гласоподавателите, упражнили правото си на глас, остават без парламентарно представителство. При мажоритарни избори в един тур с относително мнозинство е възможно мнозинството от избиратели да не са гласували за кандидата, който е получил мандата.
При мажоритарната изборателна система често се стига до сформирането на две големи партии, които до голяма степен монополизират изнорите. Това затруднява възможността нови партии да влязат в политиката, което от своя страна води и до по-трудното въвеждане на нови теми в политическия дискурс.
Освен това, мажоритарната избирателна система поставя голяма власт в ръцете на администрацията. Това е така, тъй като мажоритарното гласуване е зависимо от административните райони, поради което в повечето случаи партията която въвежда избирателната система и разпределя избирателните райони има значително предимство на следващите избори. Създава се възможност границите на районите да бъдат разпределени така, че да концентрират или разпръснат определени етнически, религиозни или културни групи, в зависимост кое е по-изгодно за следващите избори.
ПРОПОРЦИОНАЛНА
Tрансформира волята на избирателния корпус в една „умалена картина“ на нацията, като отразява точно политическата воля на избирателите.
Територията на страната се разделя на избирателни райони, които винаги са многомандатни и най-често съвпадат с административно-териториалното деление.
Пропорционалната избирателна система се използва при изборите за колективни органи, като при нея се гласува за партии и коалиции.
Избирателите гласуват за съответните партийни листи, които могат да бъдат динамични или твърди – в зависимост от това дали избирателят може да променя първоначалната подредба.
Въвеждат се избирателни бариери, които не позволяват раздробяване на мандатите.
Методи на пресмятане на гласовете
и тяхното отношение към броя на мандатите
Метод на изборната квота – определя се цената на мандата в брой гласове (x брой гласове е равен на 1 мандат), което може да стане предварително в закона или след провеждане на избора
Метод на делителя – подадените за всяка листа гласове с делят последователно на редица от естествени числа и получените частни определят броя на мандатите
Предимства
Представителност – всеки глас е ефективен и има тежест. По този начин не се допуска да останат непредставени гласове и се преодолява една от слабостите на мажоритарната избирателна система.
Предотвратява възникването на политически мнозинства в парламента, не отговарящи на истинските предпочитания сред електората, като се поощрява формирането на парламентарни мнозинства по пътя на преговорите и основани на базата на компромиса и консенсуса.
Преодолява се опасността от монополизиране на политическия живот в страната от няколко големи партии.
Пестеливост – не е необходимо да се провеждат частични избори
Недостатъци
Нарушава се връзката между избирател и избраник, поради опосредстващата роля на политическата партия и партийните листи.
Води до прекомерно раздробяване на парламентарното пространство и трудно създаване на стабилно правителство.
Методиките за разпределение на мандатите са доста сложни и трудно се разбират от обикновения човек.
СМЕСЕНА
Смесената избирателна система се изразява в това, че половината от мандатите се формират на мажоритарния принцип, докато другата половина на пропорционалния. Прилага се при колективните органи на управление. Системата има едно основно предимство, а именно, че дава възможност на избирателите едновременно да подкрепят отделни партии и програми от една страна и от друга - да посочат личностите, които според тях притежават необходимите качества на управляващи и имат място във властта. Тази избирателна система е възприета в Германия и Нова Зеландия.
Основни характеристики
Цел – да компенсира недостатъците на мажоритарната и пропорционалната избирателни системи
Предимство – способност да уравновесяват промените в политическото представителство
Недостатък – сложна и неясна за избирателите
Организация и провеждане на изборите в Република България
Система от процесуални действия и необходими условия, осъществявани от политически дееспособни субекти в строго определена логическа последователност, които имат за свой резултат конституирането на представителни органи от избирателния корпус
Етапи
Насрочване на избори
Изборите се провеждат в един неработен ден за цялата страна. Насрочват се 60 дни преди изборния ден, при:
Изтичане на конституционно определения мандат на съответния орган
Предсрочно прекратяване на мандата
Необходимост от провеждане на втори тур или частичен избор
Определяне на избирателни райони и секции
Изборен район е територията, от която се избират народни представители, президент, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници и кметове. Гласуването и преброяването на гласовете се извършват по избирателни секции, като в една секция по правило се включват до 1000 избиратели
Изборните райони биват:
Едномандатни – избира се един кандидат или една кандидатска двойка от една и съща кандидатска листа
Многомандатни – избират се двама или повече кандидати. Въвеждат се при изборите за народни представители , които се провеждат по пропорционалната избирателна система. В България съществуват 31 многомандатни избирателни района (МИР), които съвпадат с територията на областите според административното деление на България и са номерирани по азбичен ред. Изключение са областите с по-голямо население: Пловдив, разделен на 2 МИР, както и София-град, разделен на 3 МИР
Многомандатните избирателни райони се използват за улесняване на организацията и при останалите видове избори в България. Следва да се има предвид, че при изборите за членове на Европейския парламент и при изборите за президент и вицепрезидент избирателните райони имат само организационни функции, тъй като изборите са национални и крайният резултат зависи от сумата на гласовете в цялата страна.
Броят на мандатите се разпределя между многомандатните избирателни райони според броя на постоянно живеещите български граждани в тях. Техният брой се установява след преброяване от Националния статистически институт. Съгласно методика определена от Централната избирателна комисия броят на мандатите в многомандатните избирателни райони (МИР) се определя въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по данни за преброяване на населението на Република България от 2001 г. Броят на мандатите в МИР не може да бъде по-малък от 3.
Разпределение на мандатите в избирателните райони на страната
1 МИР
Благоевград
11 мандата
2 МИР
Бургас
14 мандата
3 МИР
Варна
15 мандата
4 МИР
Велико
Търново
18 мандата
5 МИР
Видин
4 мандата
6 МИР
Враца
6 мандата
7 МИР
Габрово
4 мандата
8 МИР
Добрич
6 мандата
9 МИР
Кърджали
5 мандата
10 МИР
Кюстендил
4 мандата
11 МИР
Ловеч
5 мандата
12 МИР
Монтана
5 мандата
13 МИР
Пазарджик
9 мандата
14 МИР
Перник
4 мандата
16 МИР
Пловдив град
11 мандата
15 МИР
Плевен
9 мандата
17 МИР
Пловдив област
11 мандата
18 МИР
Разград
4 мандата
19 МИР
Русе
8 мандата
20 МИР
Силистра
4 мандата
21 МИР
Сливен
6 мандата
22 МИР
Смолян
4 мандата
23 МИР
София
16 мандата
24 МИР
София
12 мандата
25 МИР
София
14 мандата
26 МИР
София област
8 мандата
27 МИР
Стара Загора
11 мандата
28 МИР
Търговище
4 мандата
29 МИР
Хасково
8 мандата
30 МИР
Шумен
6 мандата
31 МИР
Ямбол
4 мандата
Образуване на избирателни комисии
Избирателните комисии са организационни структури, които подготвят и произвеждат изборите. За произвеждането на изборите се назначават различни избирателни комисии, които са натоварени с различни задачи.
Централна избирателна комисия (ЦИК)
ЦИК е независим държавен орган, който се образува за цялата страна и е постоянно действащ. Състои се от 18 членове с мандат 5 години. Основното й предназначение е да контролира изпълнението на избирателните закони. Регистрира партиите, коалициите и организации, участващи в избора. Утвърждава съставите на другите комисии. Контролира регистрацията на кандидатите за народни представители от районните избирателни комисии. Обявява изборните резултати за Народно събрание. Пред нея се обжалват актовете на районната избирателна комисия.
Районни избирателни комисии (РИК)
Назначава се от ЦИК при избори за народни представители, членове на Европейския парламент и президент. Назначава се не по-късно от 50 дни преди изборния ден. РИК контролират дейността на секционните избирателни комисии. Регистрират кандидатските листи в своя район и застъпниците им. Обобщават резултатите от района и изпраща протокола в ЦИК.
Общински избирателни комисии (ОИК)
Назначават се от ЦИК за всяка община при избори за общински съветници и кметове. Контролират дейността на секционните избирателни комисии и по-конкретно контролират създаването на секционните избирателни комисии, както и изготвянето на избирателните списъци. Регистрират кандидатската листа за избора на общински съветници, кандидатите за кметове и техните застъпници. Обявяват резултата от изборите. Решенията им могат да се обжалват пред съответния районен съд, чието решение е окончателно.
Секционни избирателни комисии (СИК)
РИК или ОИК назначават избирателни комисии за всяка избирателна секция не по-късно от 25 дни преди изборния ден. СИК организират гласуването. Грижат се за законосъобразното протичане на гласуването. Съставят протоколи с резултатите от гласуването. Заседания се провеждат при наличието на обикновен кворум, а решенията се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3.
Секционни избирателни комисии извън страната
При избори за народни представители, членове на Европейския парламент и президент ЦИК назначава СИК за всяка избирателна секция извън страната не по-късно от 12 дни преди изборния ден.
Наблюдатели, застъпници и представители
Участват в изборния процес, за да гарантират законосъобразното и демократичното му протичане.
Наблюдатели
Наблюдателите имат право да присъстват на заседанията на избирателните комисии, както и при отпечатването и доставката на хартиените бюлетини. Имат право също така да присъстват при получаването на изборните книжа и материали, при подготовката на помещенията за гласуване и при поставяне на техническите устройства за машинно гласуване. Наблюдателите имат право да присъстват в изборното помещение при откриването и закриването на изборния ден, по време на гласуването, при отварянето на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването, за което им се осигурява пряка видимос, както и при предаване на бюлетините, останалите книжа и материали на комисиите.
Наблюдателите осъществяват дейността си от регистрирането им до насрочването на следващите избори от същия вид. Важно се да се отбележи, че общият брой на наблюдателите, регистрирани от една неправителствена организация, не може да надвишава броя на избирателните секции в страната.
Наблюдателите се регистрират до изборния ден от Централната избирателна комисия. За дейността си наблюдателите не може да получават възнаграждение от партии, коалиции, инициативни комитети и техните кандидати.
Застъпници
Застъпниците подпомагат и представляват интересите на кандидатите в кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети пред държавните и местните органи, обществените организации и избирателните комисии. Застъпникът има свобода на изразяване и на предизборна агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания, както и чрез доставчиците на медийни услуги.
Застъпникът има право да подпомага кандидатите от кандидатската листа на партия, коалиция или инициативен комитет в изборния район и да представлява техните интереси. Освен това застъпникът има право да присъства на заседанията на избирателните комисии, както и при получаването на изборните книжа и материали и подготовката на помещенията за гласуване. Той има право да присъства в изборното помещение при откриването и закриването на изборния ден, да присъства в изборното помещение по време на гласуването, при отварянето на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването, за което му се осигурява пряка видимост, както и да присъства при въвеждането и повторното въвеждане в избирателните комисии и в изчислителните пунктове на данните от протоколите с резултатите от гласуването на секционните избирателни комисии.
Общият брой на застъпниците на всяка кандидатска листа на партия, коалиция и инициативен комитет не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния изборен район.
Една кандидатска листа може да бъде представлявана от един застъпник в една избирателна секция в изборния ден. При избори за общински съветници и за кметове кандидатските листи за общински съветници и за кметове на една и съща партия или коалиция може да бъдат представлявани общо от един застъпник в една избирателна секция в изборния ден.
Застъпниците се регистрират до изборния ден въз основа на заявление, подписано от представляващия партията или представляващите коалицията, съответно представляващия инициативния комитет лице.
Представител
Представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети имат право да присъстват в изборното помещение при откриването и закриването на изборния ден, по време на гласуването, както и при отварянето на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването, за което им се осигурява пряка видимост.
В избирателна секция в изборния ден може да присъства само един представител на партия, коалиция и инициативен комитет, регистрирали кандидати. Общият брой на представителите на партия, коалиция и инициативен комитет не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния изборен район. Всяка партия, коалиция или инициативен комитет изготвя списък с лицата, които са упълномощени да ги представляват в изборния ден.
Издигане и регистрация на кандидати
Могат да се издигат неограничен брой кандидати. Субекти на правото да се издигат кандидати са различните политически партии, коалиции, обществени организации, граждани, които трябва да се регистрират в Софийски градски съд и в ЦИК. Това ги конституира и легитимира като субекти на избирателния процес (правото да издигат кандидати и други действия по подготовката и провеждането на изборите). Регистрирането се извършва най-късно 30 дни преди изборите. Отказът на ЦИК за регистрация може да бъде обжалван пред Върховния административен съд на Република България, чието решение е окончателно.
Избирателите чрез свой инициативен комитет (5 - 7 лица), който се регистрира в РИК, могат да издигат независими кандидати за народни представители. За президент и вицепрезидент регистрацията е пред ЦИК. За общински съветници и кметове - ОИК. Събраните подписи са основание за регистриране на кандидатите: за президент са необходими - 5 хил. подписа; за народни представители - 2 хил.; за общински съветници и кметове - 500.
В многомандатните избирателни райони могат да се издигат неограничен брой кандидати. От всеки избирателен район се избира различен брой народни представители, тъй като районите са с различен брой население. Кандидатските листи се изготвят от политическите партии и коалициите, които определят поредността на кандидатите. Кандидат може да се регистрира най - много в две изборни листи на една пария или коалиция. Могат да се включат повече кандидати от мандатите в избирателния район. Регистрацията на кандидатските листи се извършва в РИК не по-късно от 30 дни преди избора. Регистрираните кандидати се ползват с имунитет
Гласуване
Гласуването е общо, равно, пряко, тайно, лично.
Провежда се в неработен ден между 6 и 19 ч.
Откриването на избирателните секции става при наличието на повече от 1/2 на членовете на съответната СИК. Ако до един част от началото на изборния ден няма кворум, се включват резервните членове. Проверява се наличността и изправността на всички елементи. Могат да присъстват кандидати, застъпници, журналисти и т.н.
При гласуването избирателят удостоверява самоличността си с лична карта или военна книжка.
При съществено нарушение на изборната процедура секционната комисия може да преустанови гласуването до отстраняване на нарушението.
Определяне на изборните резултати
Заключителната фаза на изборите.
През 2021 г. в България се въведе задължително машинно гласуване в избирателните секции в страната с 300 и повече избиратели. Предвидени са и изключения, поради което се отпечатват и хартиени бюлетини. Така например с хартиени бюлетини се гласува в следните случаи: 1. в избирателни секции с по-малко от 300 избиратели; 2. при гласуване с подвижна избирателна кутия; 3. в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, както и в избирателните секции в местата за лишаване от свобода и за задържане; 4. в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме. Освен това, хартиените бюлетини се ползват и при непредвидени обстоятелства, когато машинното гласуване се окаже невъзможно.
След приключване на изборния ден във всяка СИК се пристъпва към отчитане на изборните резултати. СИК съставя протокол, в който се вписват последователно:
броят на намерените в избирателните кутии бюлетини и броят на потвърдените гласове от машинното гласуване;
броят на недействителните гласове;
броят на действителните гласове за всички кандидатски листи;
броят на гласовете, подадени за всяка кандидатска листа;
броят на подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения.
Протоколът, разпечатан от машините за гласуване, се прилага към протокола, попълнен от СУК и е неразделна част от него.
Протоколите се съставят в три екземпляра. Председателят на комисията обявява резултата. Екземпляри се предават на РИК, който обобщава протоколите от СИК. Протоколите от РИК и копие от протоколите на СИК се изпращат на ЦИК, където се изчисляват резултатите от страната.
Разпределение на мандатите
В разпределението на мандатите участват само партиите и коалициите, получили над 4% от действителните гласове. Освен на национално равнище, мандатите на народните представители се разпределят и по райони. Затова е необходимо районите да определят избирателните квоти. Независимият кандидат се счита за избран, ако получи действителни гласове, съответстващи на избирателната квота. Квотата се определя, когато броя на действителните гласове се разделя на броя на мандатите.
Изборът на президент, вицепрезидент и кметове се извършва по мажоритарната система. Изборът е действителен, ако са участвали повече от 1/2 от избирателите. За избран се счита кандидатът, получил повече от 1/2 от действителните гласове. Втори тур - състезават се двамата, получили най-много гласове от първия тур. За избран се счита получилият повече гласове.
При разпределението на мандатите в България се използва Методът на най-големия остатък, известен още като метод на Хеър-Ниймайер. Това е начин за разпределяне на мандати между политически партии при провеждането на избори по пропорционална избирателна система с кандидатски листи. За първи път методът е използван в България при провеждането на Изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2007 г.
Методът на най-големия остатък изисква броят на гласовете, получени от всяка партия, да се раздели на така наречената квота на Хеър, което гарантира, че при разпределянето на мандатите сумата от получените предварителни мандати няма да надхвърли броя на мандатите за разпределяне, като в перфектния случай няма да остане нито един мандат за преразпределяне. Квотата се изчислява по следната формула:
Votes
Seats
Където: votes е общия брой на гласовете, а seats е броят на мандатите, които следва да бъдат разпределени.
Използването на квотата позволява резултатите да не се влияят от това, дали партията има голям или малък дял от общите гласове. Дали дадена партия ще получи допълнителен мандат, или не – зависи от разпределението само на остатъците, т.е. разпределението на гласовете за неразпределените мандати.
Методът на най-големия остатък е разработен, така че да удовлетворява квотата. Въпреки това, в някои крайни случаи е възможно да се получат неочаквани изкривявания в резултатите, т.нар. парадокси.
ИЗБОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
Процедурите за избиране на Европейския парламент се уреждат както от европейското законодателство, което установява общи за всички държави членки правила, така и от специални национални разпоредби, различни за всяка държава членка. Общите разпоредби установяват принципа на пропорционално представителство, правила относно праговете и някои случаи на несъвместимост с мандата на член на Европейския парламент. Много други важни въпроси, например конкретната избирателна система и броят на избирателните райони, са уредени подробно в националните закони
Исторически преглед
Европейският парламент произхожда от Общата асамблея на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Впоследствие асамблеята е преименувана на „Европейски парламент“. С годините институцията, претърпява дълбоки промени: от асамблея, чиито членове се назначават, тя се превръща в избран парламент с призната роля при определянето на политическия дневен ред на Европейския съюз.
След създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом), Общата асамблея на ЕОВС се разширява и става асамблея на трите общности. В състав от 142 членове новата асамблея провежда първото си заседание в Страсбург на 19 март 1958 г. като „Европейска парламентарна асамблея“. На 30 март 1962 г. тя е преименувана на „Европейски парламент“.
Преди въвеждането на преки избори членовете на Европейския парламент се назначават от всеки от националните парламенти на държавите членки, като по този начин всички членове на ЕП имат двоен мандат.
Акт от 20 септември 1976 г. за избирането на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори
На срещата на високо равнище, проведена в Париж на 9 и 10 декември 1974 г., се взема решение за провеждане на преки избори през или след 1978 г. На Парламента е възложено да представи нови предложения за проект на конвенция в тази насока. Така на проведена среща на 12 и 13 юли 1976 г. Държавите членки, преодолявайки редица различия, постигат съгласие и подписват Актът от 20 септември 1976 г. за избирането на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори.
Брой членове
Първо разсширяване – на 1 януари 1973 г. към общността се присъединяват Дания, Ирландия и Обединеното кралство, като по този начин броят на членовете на ЕП става 198
Второ разширяване – на 1 януари 1981 г. Се присъединява Грърция. Гръцкият парламент назначава 24 гръцки членове на ЕП, които през октомври 1981 г. се заменят с пряко избрани членове на ЕП
Трето разширяване – 1 януари 1986 г. присъединяват се Испания и Португалия. Броят на членовете на ЕП в този момент нараства на 518
Обединение на Германия – с оглед настъпилата демографска промяна, ЕП приема резолюция от 10 юни 1992 г. - Уеднаквена избирателна процедура: схема за разпределение на местата на членовете на Европейския парламент. Така за изборите за членове на ЕП, проведени през 1994 г., броят на членовете нараства на 567
Четвърто разширяване – присъединяват се Чехия, Евстония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия. Броят на членовете на ЕП нараства на 626 души
Междуправителствена конференция от Ница през 2000 г. – въведено е ново разпределение на местата в Парламента, което се прилага за първи път на проведените през 2004 г. избори за ЕП. Максималният брой на членовете на ЕП става 732
Присъединяването на България и Румъния – на 1 януари 2007 г. Броят на местата в ЕП е временно увеличен на 785, за да бъдат посрещнати членовете на ЕП от тези страни
Договорът от Лисабон - определя максималния брой на членовете на ЕП, а именно 751 (750 членове плюс председател). Представителството на гражданите е регресивно пропорционално, с минимален праг от 6 представители за държава члена, като никоя държава членка не може да разполага с повече от 96 места.
Регресивна пропорционалност - въпреки че общият брой на местата се определя въз основа на броя на населението на държавата членка, държавите членки с по-многобройно население се съгласяват да бъдат недостатъчно представени, за да насърчат по-голямо представителство на по-малко населените държави членки, т.е. колкото по-голяма е държавата, толкова по-малък е броят на местата като съотношение спрямо нейното население
Присъединяването на Хърватия – на 1 юли 2013 г. максималният брой на местата е временно увеличен на 766, за да бъдат посрещнати 12-те хърватски членове на ЕП
Оттегляне на Обединеното кралство (1 февруари 2020 г.) – по предложение на ЕП на 28 юни 2018 г. Европейският съвет приема решение за определяне състава на Европейския парламент след изборите през 2019 г. Общият брой на местата е намален от 751 на 705, като броят на членовете на ЕП, които ще бъдат избрани във всяка държава членка, е следният: Германия — 96; Франция — 79; Италия — 76; Испания — 59; Полша — 52; Румъния — 33; Нидерландия — 29; Белгия, Гърция, Унгария, Португалия и Чешката република — по 21; Австрия — 19; България — 17; Финландия, Дания и Словакия — по 14; Ирландия — 13; Хърватия — 12; Литва — 11; Латвия и Словения — по 8; Естония — 7; Кипър, Люксембург и Малта — по 6. Обединеното кралство избираше 73 членове на ЕП. След оттегленето му 21 мандата са разпределени между някои от държавите членки, а останалите 46 са запазени като „резерв“ при евентуално бъдещо разширяване на ЕС
Принципи
През 1992 г. с Договора от Маастрихт се предвижда, че изборите трябва да бъдат произведени съгласно уеднаквена процедура и че Европейският парламент трябва да изготви предложение в този смисъл, подлежащо на единодушно одобрение от страна на Съвета. Въпреки това, тъй като Съветът не постига съгласие по нито едно от предложенията, Договорът от Амстердам въвежда възможността за приемане на „общи принципи“. В съответствие с това Актът за избирането на членове на ЕП от 1976 г. е изменен с Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета от 25 юни и 23 септември 2002 г., като са въведени принципът на пропорционално представителство и редица случаи на несъвместимост между национален и европейски мандат.
Последните изменения на Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г., приети с Решение (ЕС, Евратом) 2018/994 на Съвета от 13 юли 2018 г., включва разпоредби относно възможността за различни методи на гласуване (предварително гласуване, електронно гласуване, гласуване по интернет и гласуване по пощата); прагове; защитата на личните данни; санкциониране на „двойното гласуване“ от националното законодателство; гласуване в трети държави и възможност за видимост на европейските политически партии върху бюлетините.
С Договора от Лисабон правото на гражданите да избират и да бъдат избирани придобива статута на основно право (член 39 от Хартата на основните права на Европейския съюз).
Общи разпоредби
Право на лица с различно гражданство да избират и да бъдат избирани - всеки гражданин на Съюза, пребиваващ в държава членка, чийто гражданин не е, има право да избира и да бъде избиран в изборите за Европейски парламент в държавата членка, където пребивава, стига същият да не е лишен съгласно законодателството на държавата членка по пребиваване или законодателството на държавата членка по произход, от правото да бъде избиран
Избирателна система - съгласно изменения Акт за избирането на членове на ЕП от 1976 г. Европейските избори трябва да се основават на пропорционално представителство и да използват или системата на листите, или системата с един прехвърляем глас. Държавите членки могат също така да разрешат гласуване, основано на преференциална система на листите. С последните изменения на Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г., приети с Решение (ЕС, Евратом) 2018/994 на Съвета, установяват задължителен минимален праг между 2% и 5% за избирателните райони (включително държавите членки със само един избирателен район) с повече от 35 места в държавите членки, в които се използва системата на листите. Държавите членки ще трябва да изпълнят това изискване най-късно до изборите през 2024 г. Съгласно това решение държавите членки могат също да предвидят възможността за предварително гласуване, гласуване по пощата, електронно гласуване и гласуване по интернет. В този случай те трябва да гарантират по-специално надеждността на резултатите, тайната на гласуването и защитата на личните данни
Несъвместимост на мандата - качеството на член на Европейския парламент е несъвместимо с това на член на правителството на държава членка, член на Комисията, съдия, генерален адвокат или секретар на Съда на ЕС, член на Сметната палата, член на Икономическия и социален комитет, член на комитети или други органи, учредени съгласно Договорите с цел управление на фондовете на Съюза или с оглед на изпълнението на постоянни административни задължения, член на Съвета на директорите, на Управителния комитет или служител на Европейската инвестиционна банка, както и действащо длъжностно лице или служител на институциите на Европейския съюз или на някой от специализираните органи към тях
Национални разпоредби
Избирателната система може да се определи като полиморфна, доколкото избирателните процедури се уреждат от национални разпоредби, които могат значително да се различават.
Избирателна система и прагове - всички държави членки трябва да прилагат система, основана на пропорционалното представителство. Не всички държави членки прилагат прагове към момента. Понастоящем такива има въведени само във Франция, Белгия, Литва, Полша, Словакия, Чехия, Румъния, Хърватия, Латвия и Унгария (5%); Австрия, Италия и Швеция (4%); Гърция (3%) и Кипър (1,8%)
Граници на избирателните райони - при европейските избори повечето държави членки функционират като един единствен избирателен район. Въпреки това националната територия на четири държави членки (Белгия, Ирландия, Италия и Полша) е разделена на няколко регионални избирателни района
Право на глас - възрастта за гласуване е 18 години във всички държави членки, с изключение на Австрия и Малта, където е 16 години, и Гърция, където е 17 години. Гласуването е задължително в пет държави членки (Белгия, България, Люксембург, Кипър и Гърция): задължението за гласуване се прилага както за гражданите на държавата, така и за регистрираните лица, които са граждани на ЕС
Право на глас на лица, които не са граждани на приемащщата страна - граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, имат право да гласуват в изборите за Европейски парламент в държавата членка, в която пребивават, при същите условия, както и гражданите на тази държава. Макар и този общ принцип да въведен в чл.22 от Договора за функциониране на ЕС, някои държави членки в съответствие с националното си законодателство могат да въведат допълнителни изисквания, като например: избирателите да имат постоянен адрес или обичайно местопребиваване в рамките на избирателната територия (Естония, Франция, Германия, Полша, Румъния и Словения), да пребивават обичайно там (Кипър, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург, Словакия и Швеция) или да са вписани в избирателните списъци (Белгия и Чехия). За да имат право да гласуват в някои държави (например Люксембург и Кипър), гражданите на ЕС трябва също така да отговарят на изискване за минимален период на пребиваване. Във всички държави членки гражданите на други страни от ЕС трябва да се регистрират за гласуване преди изборния ден. Сроковете за регистрация са различни в различните държави членки
Право на глас на гражданите на една държава членка, пребиваващи в друга държава членка, в държавата членка по произход - почти всички държави членки предоставят възможността да се гласува от чужбина на европейските избори. В някои държави членки гласоподавателите са длъжни да се регистрират в съответните национални избирателни органи, за да могат да гласуват от чужбина по пощата или в посолство или консулство. В други държави членки гласуването по пощата може да се провежда в посолства или консулства. В някои държави членки правото на гласуване в чужбина се предоставя само на граждани, живеещи в друга държава членка (България и Италия). Освен това повечето държави членки предприемат специални мерки за дипломати и военни служители, служещи в чужбина.
Фактът, че някои лица, които не са граждани на дадена държава членка, могат да гласуват и в приемащата държава, и в качеството на граждани на тяхната държава по произход, може да доведе до злоупотреби, а именно двойно гласуване, което е престъпление в някои от държавите членки. В тази връзка последните изменения на Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г., приети с Решение (ЕС, Евратом) 2018/994 на Съвета, изискват от държавите членки да гарантират, че за двойно гласуване на изборите за Европейски парламент се прилагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции
Право на кандидатиране в избори - всяко лице, което е гражданин на Съюза и не е гражданин на държавата по местопребиваване, но отговаря на същите условия по отношение на правото да се кандидатира, като тези, които държавата налага по закон на своите граждани, има право да се кандидатира в избори за Европейски парламент в държавата членка по местопребиваване, освен ако не е лишено от тези права. Никой не може да се кандидатира в повече от една държава членка по време на едни и същи избори. Минималната възраст за придобиването на пасивно избирателно право е 18 години в повечето държави членки, с изключение на Белгия, България, Кипър, Чехия, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Полша и Словакия (21 години), Румъния (23 години) и Италия и Гърция (25 години)
Кандидатури - В някои държави членки само политическите партии и политическите организации могат да издигат кандидатури. В други държави членки кандидатури могат да се издигат, ако са подкрепени от необходимия брой подписи или избиратели, а в някои случаи се изисква и внасяне на депозит
Дати за избори - изборите за Европейски парламент се провеждат в един и същи период от време, започващ в четвъртък сутринта и приключващ в неделя, като точната дата и часове се определят от всяка държава членка
Възможности на гласоподавателите за промяна на подредбата на кандидатите в листите - в повечето държави членки гласоподавателите могат да подават преференциални гласове, за да променят подредбата на имената в листите. Независимо от това в шест държави членки (Германия, Испания, Франция, Португалия, Унгария и Румъния) листите са закрити (няма преференциално гласуване). В Малта и Ирландия гласоподавателите посочват кандидатите в предпочитаната от тях последователност (един прехвърляем глас)
Попълване на предсрочно овакантени мандати - в някои държави членки овакантените места се разпределят на първите неизбрани кандидати в същата листа (евентуално след разместване, което да отрази гласовете, получени от отделните кандидати). В други държави членки овакантените места се разпределят между заместниците и ако няма заместници, решаващият критерий е подредбата на кандидатите в листите. В други държави членки членовете на ЕП имат правото да се завърнат в Европейския парламент, след като причината за тяхното напускане вече не е актуална
Организация на ЕП
Председател
Членовете на ЕП избират измежду членовете си председател за мандат от две години и половина с възможност за подновяване. Председателят има следните правомощия:
- представлява Парламента по отношение на външния свят и в отношенията му с останалите институции на ЕС
- ръководи разискванията в пленарна зала и гарантира, че Правилникът за дейността на Парламента се спазва
- участва в заседанията на Европейския съвет, като представя гледната точка на ЕП
- подписва бюджета на ЕС
- съвместно с председателя на Съвета подписва всички законодателни актове, приети съгласно обикновената законодателна процедура
Пленарно заседание
Свиква се в Страсбург всеки месец (с изключение на месец август), за сесия с продължителност четири дни от понеделник до четвъртък. Допълнителни месечни сесии се провеждат в Брюксел. Местата на членовете на ЕП в пленарната зала се разпределят по политически признак, отляво надясно, по споразумение с председателите на политическите групи. Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз участват в заседанията, за да се улесни сътрудничеството между институциите в процеса на вземане на решения. Ако Парламентът поиска това, представителите на двете институции могат също да бъдат призовани да направят изявление или да дадат отчет за дейността си.
Политически органи
Политическите органи на ЕП включват:
Бюро - председателя и 14 заместник-председатели
Председателски съвет - председателя на Парламента и председателите на политическите групи
Петима квестори - отговарят за административните и финансовите въпроси, засягащи членовете на ЕП
Съвет на председателите на комисии
Съвет на председателите на делегации
Мандатът на председателя, заместник-председателите и квесторите, както и на председателите на комисии и делегации е две години и половина
Комисии и делегации
Членовете на ЕП сформират 20 комисии, 3 подкомисии и 39 делегации (междупарламентарни делегации и делегации в съвместни парламентарни комитети, комитети за парламентарно сътрудничество и делегации към многостранни парламентарни асамблеи). Парламентът също така изпраща делегация в Съвместната асамблея, създадена по силата на споразумението между държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и ЕС. Парламентът може още да създава специални комисии или анкетни комисии. Всяка комисия или делегация избира свое бюро, състоящо се от председател и до четирима заместник-председатели
Политически групи
членовете на ЕП не заседават в национални делегации, а образуват транснационални групи според политическата си ориентация. Всяка политическа група трябва да се състои от членове, избрани от най-малко една четвърт от държавите членки, като членовете ѝ трябва да са най-малко 23. Политическите групи провеждат редовни заседания през седмицата преди месечната сесия и през седмицата на сесията, както и семинари, по време на които определят водещите принципи на дейността си
Европейски политически партии и фондации
В момента съществуват следните европейски партии: Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, Алиансът на либералите и демократите за Европа, Европейската зелена партия, Партията на европейските консерватори и реформисти, Партия на европейската левица, партията „Идентичност и демокрация“, Европейската демократическа партия, Европейският свободен алианс и Европейското християнско политическо движение. Партиите работят в тясно сътрудничество със съответните политически групи в Европейския парламент.
Някои от най-важните европейски политически фондации включват: Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“, Фондацията за европейски прогресивни изследвания, Европейския либерален форум, Зелената европейска фондация, Института на европейските демократи, Трансформ Европа и Нов курс — Фондация за европейска реформа.
Секретариат на ЕП
Оглавява се от генералния секретар, който се назначава от Бюрото. Съставът и организацията на секретариата също се определят от Бюрото. Задачата му е да координира законодателната дейност и да организира пленарните сесии и заседанията. Ссигурява също така и техническа, правна и експертна помощ на парламентарните органи и членовете на Парламента, за да ги подпомага при изпълнението на техния мандат. Секретариатът осигурява устен и писмен превод за всички заседания и официални документи
