top of page
Box-01.png
letter-01.png
hand-01.png

ГЛАСУВАЙ

ИЗБОРИ

какво трябва да знаем

има значение !

Избирателно право

Чрез избирателното право гражданите участват както в представителното управление – чрез избиране състава на определени държавни органи, така и в непосредственото реализиране на държавната власт – чрез различните форми на пряка демокрация. Избирателното право е основно конституционно политическо право, което се основава на принципите на народния суверенитет и политическия плурализъм. Основната цел на изборите е осигуряването на стабилна институционална рамка за изразяване на различни политически интереси в представителното управление. Като обективно право, избирателното право е система от действащи правни норми, които установяват политическия режим за образуване на изборните държавни органи. Като субективно право, избирателното право е конституционно признато право на гражданите да избират и да бъдат избирани.

Общи принципи

Всеобщо – обективното избирателно право определя избирателни корпус. Това ще рече, че се дава право на всички пълнолетни граждани, отговарящи на законоустановените критерии, да участват в изборите, като същевременно не се допуска въвеждането на имуществен, образователен или друг ценз;
 

Равно – всеки избирател има право на един глас. Гласът на един избирател е равен на гласа на всеки друг избирател
 

 

Пряко – със своя глас избирателите определят непосредствено състава на представителните органи
 

 

 

Избирателното право се упражнява лично и чрез тайно гласуване

Предпоставки за упражняване

1-01.png

Гражданство – абсолютна предпоставка. В изборите за народни представители, президент и кмет могат да участват само лица, които са български граждани


Възраст
 Активно избирателно право – това е правото на гражданите да участват в иборния процес като гласуват за определени партии и коалиции или кандидати, т.е. правото на гражданите да избират. За да бъде упражнено това право е необходимо лицата да са навършили 18 години към изборния ден, включително; да не са поставени по запрещение и да не изтърпяват наказание „лишаване от свобода“
 Пасивно избирателно право – това е правото на всяки един гражданин да бъде избиран. За да упражни това своя право, лицето следва да бъде български гражданин и да няма друго гражданство, да не е поставен под запрещение, да не изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ и към изборния ден има навършени:

                      21 години – за народни представители в Народно събрание и Велико народно

събрание

                     40 години – за президент и вицепрезидент
                     18 години – за общински съветници и кметове
                     21 години – за членове на Европейския парламент

 

6-01.png

Избирателна система

Система от законоустановени условия, действия, конструкции и техники, които се осъществяват в определен логически ред в процеса на подготовката и провеждането на изборите и при отчитане на резултата от гласуването, чрез които избирателите изразяват политическата си воля за конституиране на представителните държавни органи

Видове избирателни системи

МАЖОРИТАРНА

       Трансформира волята на избирателния корпус в определен брой мандати чрез принципа на мнозинството;
        Мандатът се печели от този кандидат, който спечели най-много гласове в решаващия тур на изборите;
        В България изборите за еднолични органи се провеждат единствено по мажоритарна система (президент, кмет)                      

Образуването на избирателните райони има определящо значение;

         Според процентната бариера , необходима за определяне на победителя, различаваме
мажоритарна система с:
       Абсолютно мнозинство – победителят трябва да спечели 50% + 1 глас, т.е. да победи опонентите си взети заедно. Ако на първото гласуване никой от кандидатите не е получил абсолютно мнозинство, се провежда втори тур (балотаж), на който се допускат двамата кандидати с най-много гласове от първия тур. На втория тур може да участват по-малко кандидати, отколкото на първия. При мажоритарната избирателна система с абсолютно мнозинство напрактика на първия тур се гласува „за“ даден кандидат, докато на втория тур, доколкото изборът е сведен само до свама кандидати, понякога може да се гласува и „против“ даден кандидат – гласоподавателят гласува за даден кандидат независимо дали го подкрепя или не, т.е. гласува „за по-малкото зло“
          Относително мнозинство – победителят трябва да победи опонентите си поотделно
като събере най-много гласове 

 

Мажоритарна система при парламентарни избори 

          При парламентарните избори всеки избирателен район излъчва един или няколко народни представители. Районите могат да бъдат едномандатни (да излъчват един народен представител) или многомандатни (няколко народни представители. Така в едномандатните райони изборите се провеждат сходно с тези за президент или кмет. В многомандатните райони, обаче се наблюдават разновидности в зависимост от броя гласове с които разполага избирателят, поради което различаваме „система на ограничения глас“ и „система на комулативния глас“. При системата с комулативния глас всеки избирател разполага с толкова гласове, колкото мандата има избирателният район, докато при системата с ограничен глас, избирателят разполага с един единствен глас.

     При мажоритарната система за народни представители от изключително значение е определянето на избирателните райони. Това е така, тъй като територията на страната не е равномерно населена, населението е съсредоточено основно в големите градове, което би довело до неравнопоставеност както на кандидатите, така и на избирателите, тъй като избирателите от по-слабо населените райони ще избират кандидат с по-малко гласове.

 

Предимства

       Ясните правила, по които се определя победител. Това я прави по-лесно разбираема за изборателя, като същевременно улеснява предизборната кампания на партиите, тъй като фокусът е изместен върху конкретната личност за конкретния избирателен район

    Стабилното мнозинство, което се създава. При тази система в повечето случи спечелилата партия може да сформира еднопартийно правителство, което способства за по-лесното приемане на законопроекти, доколкото не е необходимо провеждането на коалиционни преговори и търсенето на компромиси.

        Не съществува необходимост от бариери срещу раздробяване на политическите партии. Обикновено при тази система се налага тенденцията на двуполюсен политически модел и умереност на посланията на партиите, за да могат да привлекат избирателите от центъра.

       Превес вземат личните качества на кандидатите, а не партийната принадлежност. По този начин независимите кандидати, които имат силно влияние в даден район, но нямат партийна принадлежност имат по-голям шанс да получат мандат.

Недостатъци

     Основена слабост на мажоритарната избирателна система е големия процент от гласове в полза на губещия кандидат, които остават непредставени. Когато се прилага мажоритарна система с абсолютно мнозинство, е възможно кандидатът да получи 50% плюс един глас. При това положение останалите 49,9% от гласоподавателите, упражнили правото си на глас, остават без парламентарно представителство. При мажоритарни избори в един тур с относително мнозинство е възможно мнозинството от избиратели да не са гласували за кандидата, който е получил мандата.

     При мажоритарната изборателна система често се стига до сформирането на две големи партии, които до голяма степен монополизират изнорите. Това затруднява възможността нови партии да влязат в политиката, което от своя страна води и до по-трудното въвеждане на нови теми в политическия дискурс.

    Освен това, мажоритарната избирателна система поставя голяма власт в ръцете на администрацията. Това е така, тъй като мажоритарното гласуване е зависимо от административните райони, поради което в повечето случаи партията която въвежда избирателната система и разпределя избирателните райони има значително предимство на следващите избори. Създава се възможност границите на районите да бъдат разпределени така, че да концентрират или разпръснат определени етнически, религиозни или културни групи, в зависимост кое е по-изгодно за следващите избори.

ПРОПОРЦИОНАЛНА

      Tрансформира волята на избирателния корпус в една „умалена картина“ на нацията, като отразява точно политическата воля на избирателите.

         Територията на страната се разделя на избирателни райони, които винаги са многомандатни и най-често съвпадат с административно-териториалното деление.

       Пропорционалната избирателна система се използва при изборите за колективни органи, като при нея се гласува за партии и коалиции.

        Избирателите гласуват за съответните партийни листи, които могат да бъдат динамични или твърди – в зависимост от това дали избирателят може да променя първоначалната подредба.

          Въвеждат се избирателни бариери, които не позволяват раздробяване на мандатите.

Методи на пресмятане на гласовете

и тяхното отношение към броя на мандатите

 

         Метод на изборната квота – определя се цената на мандата в брой гласове (x брой гласове е равен на 1 мандат), което може да стане предварително в закона или след провеждане на избора

 

         Метод на делителя – подадените за всяка листа гласове с делят последователно на редица от естествени числа и получените частни определят броя на мандатите

 

Предимства

        Представителност – всеки глас е ефективен и има тежест. По този начин не се допуска да останат непредставени гласове и се преодолява една от слабостите на мажоритарната избирателна система.

 

        Предотвратява възникването на политически мнозинства в парламента, не отговарящи на истинските предпочитания сред електората, като се поощрява формирането на парламентарни мнозинства по пътя на преговорите и основани на базата на  компромиса и консенсуса.

           Преодолява се опасността от монополизиране на политическия живот в страната от няколко големи партии.

           Пестеливост – не е необходимо да се провеждат частични избори

 

Недостатъци

      Нарушава се връзката между избирател и избраник, поради опосредстващата роля на политическата партия и партийните листи.

       Води до прекомерно раздробяване на парламентарното пространство и трудно създаване на стабилно правителство.

      Методиките за разпределение на мандатите са доста сложни и трудно се разбират от обикновения човек.