Кръговата икономика в строителния сектор: Иновационен процес, законодателни инициативи и добри практики

BG_Home-02-01.png

#CircularEconomy

Здравейте!

Преди всичко бих искала да благодаря на всички, които проявиха интерес да се включат в събитието посветено на Кръговата икономика в строителния сектор: Иновациите, законодателните инициативи и добрите практики.

По специално бих искала да благодаря на моите колеги от Европарламента г-н Грудлер и г-н Мартин Хойшик, с които заедно работим по много законодателни инициативи в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

 

Също така искам специално да благодаря и на Филипе Мосли, който работи в строителното звено на Генералната дирекция на Европейската комисия по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малките и средни предприятия (Генерална дирекция „Растеж“). Той отговаря за политиките по отношение на конкурентоспособността на строителната индустрия, с акцент върху аспектите на енергийната ефективност и ефективността на ресурсите. И не на последно място искам да благодаря и на експертите ниот строителния сектор на национално ниво, г-н Илиян Терзиев - Председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България и собственик  АТ Инженеринг 2000 АД и на г-н Любомир Пейновски - Член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България, управляващ партньор в Клийнтех България ООД.

 

Моята роля днес е на домакин и на модератор на дискусията. Вярвам, че ще се получи една ползотворна и интересна за всички участници дискусия. Основната тема на събитието е да представи всички предизвикателства и нови възможности, изправени пред строителния сектор чрез подобряване на практиките на кръговата икономика. Строителната индустрия играе много важна роля в прехода към все по устойчива кръгова икономика. Критични въпроси, които предстоят да бъдат решени са:

 

Структуриране на конкретни регионални звена по кръгова икономическа, които да са в услуга на институциите;

 

База данни по кръгова икономика отговаряща на нуждите на регионите и местните компании;

 

Повишаване и развиване на професионалните знания и умения по кръгова икономика;
Ясна дефиниция на концепцията за кръговата икономика, както и развитието на общ език за справяне с кръговата икономика; необходимостта от наличието на ключова фигура във всеки регион за координация с публичните и частни партньори;

 

На този и на още много други въпроси искрено се надявам да намерим отговора по време на нашата ползотворна дискусия! Искам да Ви информирам, че срещата днес се осъществява с подкрепата на Обнови Европа в Европейския парламент!

г-жа Искра Михайлова - вице президент на политичекската група "Обнови Европа" в европейския парламент 

EP Plenary session - Commission Work Programme 2020 - Commission statement_30_01_2020_edit

Европейски политики за кръгова строителна екосистема

Европейската индустриална екосистема за строителство :
 

9,6 % от брутната добавена стойност на Европейския съюз - 1 158 милярда евро

24,9 миолиони работни места, 5.3 милиони фирми

35.9% от генерариания боклук , или  2.3 милиярда тона (2018)

36% от вредните емисии са от строителни дейности

Съвместно създаване на преходен път

от 2022 г. Европейската Комисия ще създаде  преходни пътища към

зелен, дигитален и устойчив преход към строителната екосистема

Кръгова икономика в строителството: текущи действия

Икономически план за действие за кръгова икономика

Пътна карта за 2050 г. за намаляване на целия живот
въглерод в сградите

Цели за намаляване на отпадъците за специфични потоци и други мерки за предотвратяване образуването на отпадъци

Критерии за зелени обществени поръчки

Преглед на възстановяването на материала цели и подкрепа на вътрешните пазари на вторични суровини

Обхват на развитието на допълнителен край на отпадъците в целия ЕС и по продуктови критерии

Вредни емисии през целия жизнен цикъл

Пътна карта до 2050 г. за вредните емисиите през целия жизнен цикъл като част от Вълната за реновиране 

Fit to 55: предложение за Директива за енергийна ефективност

Европейската индустриална екосистема за строителство :
 

Европейска таксономия за устойчиви дейности

Цел: преки инвестиции към„устойчиви“ проекти

Платформа за устойчиво финансиране
проект на критерии за вода, биоразнообразие,
Замърсяване, кръгова икономика

Регламент за строителни продукти

Определяне на правила за целия ЕС относно строителни продукти

В процес на ревизия за:

  • Подобряване на функционирането на сингъл

  • пазар на строителни продукти

  • Интегрирайте устойчивостта изисквания

Европейски програми за финансиране

NextGenerationEU - 800 милиарда евро

Horizon Europe - 95.5 милиарда евро

LIFE programme - 5.4 милиарда евро
unnamed_edited.png

Philippe Moseley,
Policy Officer , Construction Unit, DG GROW

   Благодаря лично на г-жа Искра Михайлова от политическа група „Обнови Европа“  за предоставената възможност да дискутираме заедно така важната за Европа и за България тема свързана с кръговата икономика, в контекста на Зеления пакт, Вълната за саниране (Renovation Wave), Европейския Баухаус и редица други стратегически теми, които  вече оказват влияние върху начина ни на живот, начина ни на правене на бизнес и развитието на икономиките.
 

   Днес съм пред вас поне в три качества. Както каза г-жа Михайлова, аз съм собственик на Клийнтех България, член съм на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) със строителната си фирма, и съм член на управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), която е най-голямата бизнес организация на територията на страната, с над 12 000 члена, които работят в различни икономически сектори и генерират над 2/3 от БВП на страната.
 

   За мен темата за дефинирането и въвеждането на кръговата икономика в българския икономически живот е една от приоритетните дейности на Клийнтех от 2016 г. През 2017 г., в рамките на планирането и подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз започнахме разговори с г-жа Лиляна Павлова, която в този момент беше министър на Българското председателство. Форумът „Кръгова икономика и чисти технологии“ беше част от официалната програма на Българското председателство и се проведе под патронажа на Министерство на икономиката и Министерство на околната среда и водите. На снимката пред вас виждате над 200-та експерти, които събрахме в България от всички краища на ЕС на 18 май 2018г. 

1.png

   През 2019 г. инициирахме създаването на Междуведомствена работна група за кръгова икономика, която заседава под шапката на Министерство на икономиката и държавни експерти от още 5 министерства и държавни ведомства. В рамките на различните работни срещи обсъждахме предизвикателствата пред малки и средни предприятия в България в направленията климат, суровини, производство, енергия и храни през призмата на кръговата икономика. Процеси, които следва да се случат и които през последните няколко години ни се виждат вече все по-познати и близки.

На българското общество е ясно, че трябва да преосмислим сериозно начина на производство и потребление на стоки и услуги, както и да създадем предпоставки за едно устойчиво и балансирано бъдеще за следващите поколения.

   Въпросната работна група предприе важни действия за актуализиране на Стратегията за интелигентна специализация на  България за периода 2021-2027 г. в посока включване на кръговата икономика като стратегически приоритет в всички райони на планиране, които в България са общо 6. Работната група подпомогна разработването на индикатори за измерване на резултата от публичните политики за подкрепа за кръговата икономика в рамките на Програма „Иновации и конкурентоспособност“ в периода 2021-2027г. Към настоящия момент кръговата икономика фигурира в редица държавни стратегии и оперативни програми като ключов фактор за постигане на икономически растеж.

2.png

Конкретно в строителния сектор кръговата икономика има особено важно значение, защото строителството произвежда голям процент от световните емисии на въглеродни емисии (в разлени доклади той варира между 30-40 %) и е в основата на повече от 50% от генерираните отпадъци. Строителният процес и поддръжката на обектите изискват използването на различни по вид ресурси – както суровини и материали, така и енергия.

Всичко това поставя строителството в центъра на редица индустриални процеси и евентуална негова трансформация има потенциала да доведе до радикална промяна в начина на работа на много други сектори и индустрии.

 

   Като член на Управителния съвет и на Изпълнително бюро на КСБ, но и като собственик на строителна фирма мога заявя, че пътят на трансформация няма да е лесен. Изискват се колективни усилия и последователност в действията, които излизат извън възможностите на едно единствено предприятие или структура, дори и държава. В българския контекст преходът към кръгова икономика има и своите допълнителни национални нюанси и специфики, които следват да се вземат предвид.

Много е важно за всички участници, че това трябва да върви заедно и с редица належащи процеси на национално и европейско ниво, свързани със законодателни и нормативни промени, които направят този преход възможен.

 

  В България са налице инициативи, които работят за прехода към кръгова икономика, но е нужно повече. Фирмите в страната изпитват затруднения в прилагането на тези модели, и то не само поради основния проблем - липса на финансиране, а поради липса на достатъчни познания и експертиза. Строителният сектор е един от най-ресурсоемките и енергоемките. В последните месеци сме свидетели на драстично покачване на редица строителни материали и суровини. Цените на електроенергията също вървят постоянно нагоре.  В същото време заложените амбициозни цели и приоритети на ЕС налагат сериозно преструктуриране и инвестиции, които фирмите самостоятелно няма да могат да осигурят.

Вярвам, ще се съгласите с мен, че промяната може да се случи с предоставянето и прилагането на конкретни инструменти и механизми, които да трябва да подпомогнат публичния сектор в страната, частния сектор и заетите и работещите в тях. Трябва да се работи активно, едновременно в няколко посоки -  информираност, изграждане на капацитет, създаване на успешни партньорства в страната и международни и разглеждане на добри практики и модели в останалите страни на ЕС и разбира се лесен достъп, при ясни правила за  финансиране на процеса на трансформация на различните сегменти на от икономическия спектър.
Ние сме се постарали през годините да идентифицираме няколко стъпки, които считаме за резонни в тази посока. Те са:

  • Създаване на специализирано звено, касаещо сектор строителство “Circular Construction Hub”, което да може да дава информация, служи като единна точка за контакт между различните заинтересовани страни – строителни компании, възложители, компании по разрушаване, проектанти и др.;

  • Това звено трябва да осигурява и достъп до добри практики и модели, анализи и проучвания, механизми за самооценка, консултиране  и достъп до финансиране за преминаване към кръгови бизнес модели и производства;

  • Подкрепа за пилотно тестване, с цел по-лесното убеждаване на колегите за важността от внедряване на успешни и работещи технологии и иновации;

  • Създаването на обучителни формати, съобразени с нуждите на различните целеви групи – през възложители (публични и частни), проектанти, строителни компании, доставчици/производители на материали и компании по разрушителни дейности;

  • Ще подчертая и важността от създаване на мрежа от партньорства и работещи модели от други държави с цел трансфер на знания и опит. 

3.png

Изведените опорни точки са само част от една по-глобална картина на взаимодействие между възложители и изпълнители, между наука и бизнес, между потребители и производители, но това е начина за разгръщане, развитие и внедряване на кръговата икономика в страните членки.

Тук е мястото и да спомена, че инициирахме и създадохме Цифров иновационен хъб в сектор строителство, с основните ключови актьори в тази дейност, именно Камарата на строителите в България и КАБ, частни фирми, висши учебни заведения, който хъб има за цел да подпомогне процесите на цифровизация в бранша. Тези процеси вървят ръка за ръка с въвеждането на кръговата икономика. Не случайно, Европейската Комисия говори за двоен преход – цифров и зелен. Няма как да въвеждаме ресурсно-ефективни решения без помощта на информационните технологии и дигиталните умения.

Иновативните технологии БИМ решенията в този отрасъл се развиват с все по-бързи темпове.

Живеем в ерата на дигиталните двойници на сгради и мащабни инфраструктури, изкуствения интелект навлиза в реалните бизнес процеси и все по-осезаема е нуждата от кадри и специалисти, които да могат да отговорят на съвременните нуждите и предизвикателства пред сектора.

Отварям една много важна за мен гледна точка, използвайки подиума на подобни формати, да спомена – това е необходимостта от нормативна регулация от страна на ЕП при използването, въвеждането на новите информационните технологии, изкуствен интелект, облачни технологии, степента на зависимост от тях, киберсигурността с цел запазването на масивите на данни, ноу хау на отделните фирми и тн. Нещо, което трябва да бъде нормативно уредено, тъй като се развива с едни изключително бързи темпове и не знаме до къде може да стигне.

А сега бих искал да дам думата на г-жа Марияна Хамънова – изпълнителен директор на Клийнтех България, която ще ви запознае с няколко конкретни примера за кръгова икономика в строителния сектор в България. Надявам се, днешната да не приключи само в рамките на това събитие и се обръщам към Вас с надеждата и молбата това да бъде един мост и отправна точка за сътрудничество. Чрез помощта на Вашите сътрудници да имаме  една постоянна комуникация, за да можем да получаваме навременна и актуална информация, което е ключово. Така ще можем да информираме нашите членове от Камара на строителите и КРИБ за актуалните възможности, както и да подпомагаме вече стартиралите бизнеси.

Благодаря за търпението и вниманието!

camera-22602_800x800px_edited.png

Любомир Пейновски - Член на УС на Камара на строителите в България, управляващ партньор в "Клийнтех България" ООД

  Благодаря за предоставената възможност да разкажа малко повече за няколко практически аспекта от нашата дейност - Клийнтех България и Камарата на строителите в България работят заедно в подкрепа на строителни компании, прехода към кръгова икономика и дейности, които са изключително важни за да можем да приложим високите европейските стандарти и изисквания на местно ниво.

4.png

Ще започна с една препратка към думите на г-н Ходжсик, който описа иновациите, като един двигател на кръговия и дигиталния преход. Бих желала да обърна внимание на няколко аспекта, които ние успешно развиваме в България в посока внедряване на повече иновации в индустрията и в бизнеса. Те са свързани с активното участие в големи международни европейски мрежи, каквато е Европейският институт за иновации и технологии (ЕИТ)

В България, Клийнтех България управлява 4 регионални иновационни хъба, които работят в направления климат, производство, енергии и храни. Тези иновационни общности предоставят възможност на български макси и средни предприятия, стартиращи предприятия, но и големи фирми, да въвеждат нови решения и иновации и да тестват тяхното практическо приложение. Това се явява много важен фактор, както отбеляза и г-н Пейновски, пилотните и демонстрационни проекти са ключови за въвеждането на нови технологии и решения в индустрията.  Европейският институт за иновации и технологии и общностите за иновации и знание работим много активно с научната и образователната общност в България, защото без кадри, професионалисти и обучени специалисти много трудно можем да говорим за преход. Вече сме отвъд ерата да няма технологични решения, напротив, технологиите съществуват. Трябват хора, които да ги използват правилно и да знаят как да ги интегрират в бизнес процесите. Затова много силно апелираме за достъп до обучения, обмяна на опит, изграждане на капацитет, който е отвъд технологиите. Той е свързан с междусекторни работни групи, места, където хората могат да учат и да развиват своя капацитет, за да прилагат тези високи стандарти и изисквания.
Не на последно място бих искала да обърна внимание на мрежата, която в България вече от много години функционира и работи заедно, за налагането на различните стратегически цели. Строителството е един от най-ресурсоемките сектори, съответно е зависим от енергията, зависим е от начините, по които се произвеждат и доставят строителните материали. Трябва да обърнем внимание и на експортния потенциал. По време на COVID кризата видяхме колко продукти и строителни материали поскъпнаха поради географската отдалеченост на доставчиците. 
Вярвам, че чрез Дигиталния иновационен хъб в сектор строителство, който инициирахме миналата година, ще можем да разгърнем потенциала на строителната индустрия, да я свържем с европейски партньори и да намерим начини за конкретни мерки и дейности, които да се случват тук в България с добре подготвени специалисти, както в образователния сектор и в науката, така и в бизнеса. 

5.png

Смятам че всички предпоставки са налични. Въпросът е на обединени действия и на стъпки в тази посока, за да можем да видим много скоро първите проекти в сектор строителство, които да прилагат кръгова икономика и нови технологии в тази посока.
Благодаря за вниманието!

zx952y526_2833769_edited.png

Марияна Хамънова - изпълнителен директор "Клийнтех България" ООД

КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА В СТРОИТЕЛНИЯ СЕКТОР -
ЦЕЛИ, ПРИНЦИПИ И КОНКРЕТНИ МЕРКИ

image-5.png

Управлението на материалите в строителния сектор се оценява, че представлява 67% от общите глобални емисии на парникови газове. Използването на материални ресурси от обществото нараства, което от своя страна увеличава емисиите на парникови газове, свързани с добива, преработката, сглобяването, унищожаването и обезвреждането на продуктите и техните материали. Едно решение за намаляване на емисиите, свързани с материалите, е да се поддържат съществуващите материали в употреба, преди да бъдат изхвърлени, като по този начин се намалява обемът на материалите, които влизат и излизат от икономиката.

Поради нарастващата загриженост относно климатичната криза, политиците в Европейския съюз поставиха прехода към кръговата икономика по-високо в дневния ред от всякога. През декември 2019 г. Европейската комисия публикува Зелената сделка, документ, който излага подхода на ЕС към постигане на климатична неутралност до 2050 г. и извършване на преход към кръгова икономика чрез отделяне на икономическия растеж от използването на ресурси.

Действията, които следва да бъдат предприети в рамките на прехода към кръгова икономика се определят като действия, които  или:

допринасят за намаляване на използването на материали (мерки за материална ефективност)

заместват материалите със силно въздействие върху околната среда с материали с по-слабо

рециркулират продукти или материали и следователно традиционно се считат за „кръгови“ (действия за повторна употреба/рециклиране)

Ето защо повече от когато и да било досега, държавите членки на ЕС трябва да започнат да прилагат принципите на кръговата икономика и ресурсната ефективност към сградите с цел намаляване на използването на ресурси в бъдеще. Европейският парламент и Европейската комисия твърдо застъпват този стремеж, обективиран в Зелена сделка. Въпреки това, далеч не е лесно да се прилагат концепциите за ресурсна ефективност и кръгова икономика към сградите. Участници в тези процеси са изправени пред няколко съществуващи или потенциални дилеми: устойчивост на материалите срещу лесното им разглобяване, дълготрайност срещу гъвкавост, прости спрямо композиционни продукти, ремонти срещу ново строителство, и т.н.

В контекста на инициативата „Строителство 2020 г. Тематична група 3 на тема „Устойчиво използване на природните ресурси”, на която взеха участие представители на Европейската комисия, държавите членки и представители на строителния бранш , се предприеха няколко стъпки към прехода към кръговата икономика и повишена ресурсна ефективност в строителния сектор. Така например, на срещата бе разработен Протокол на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване – публикуван през 2016 г. и широко популяризирани оттогава.

Въз основа на тези действия, стартира нова инициатива Пакет „Чиста енергия за всички европейци“. Протоколът на ЕС за управление на отпадъците от строителство и разрушаване и насоките за одити на отпадъци преди разрушаване са фокусирани върху повторната употреба и рециклирането на този конкретен поток от отпадъци. За разлика от това, фокусът започва да се измества към определянето на набор от принципи за устойчиво проектиране на сгради, които да генерират по-малко строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване, както и да улесняват повторната употреба и рециклирането на строителството материали, продукти и строителни елементи и да спомагат за намаляване на въздействието върху околната среда и разходите за жизнения цикъл на сграда.

ЦЕЛИ

Новата инициатива на ЕС цели да информира и да окаже подкрепа на участниците в процеса на строителството, като предостави принципи за кръговост в проектирането на сгради. Принципите са в съответствие със стартирането на Ниво(а), доброволна рамка, която цели да спомогне ангажираните в строителния процес, като зададе общи критерии за отчитане подобряването на устойчивостта на сградите. По-специално, инициативата допринася за постигане на залегналата в Ниво(а) Макроцел 2: Ефективно използване на ресурсите и кръгов живот материалите. Тази макроцел е свързана с намаляването на отпадъците, оптимизирането на използването на материалите и намаляването на въздействие върху околната среда на дизайна и избора на материали през целия жизнен цикъл на сградата.

Възможно е тази макроцел да се постигне чрез специфични цели или „инструменти за жизнения цикъл: сценарии за изграждане продължителност на живота, приспособимост и деконструкция”. За по-лесно определяне на приносът, който имат конкретните принципи, следва да се възприемат общи критерии, които да бъдат приложени към всеки един участник в строителния процес. Критериите могат да бъдат групирани най-общо така:

Издръжливост: планиране на експлоатационния живот на сградата и елементите, насърчаване на средносрочен до дългосрочен фокус върху проектният живот на основните строителни елементи, както и свързаните с тях цикли на поддръжка и подмяна

Адаптивност: удължаване на експлоатационния живот на сградата като цяло, или чрез улесняване на поддръжката, или чрез възможни бъдещи промени в употребата – с фокус върху подмяната и обновяването

Намаляване на отпадъците и улесняване висококачественото управление на отпадъците: улесняване на бъдещото кръгово използване на сградните елементи, компоненти и части, с акцент върху производството на по-малко отпадъци и върху потенциала за повторна употреба, или висококачествено рециклиране на основни строителни елементи след деконструкция. Това включва усилия по отношение на стойностната верига за насърчаване на: 1) повторното използване или рециклиране на ресурси (т.е. материали) по начин,  който позволява повечето от материалите да запазят стойността си и дори да се възстановява в края на жизнения цикъл на сградата; 2) дизайна на компонентите и използването на различни конструктивни методи, които да спомогнат възстановяването им за повторна употреба или рециклиране

Целеви групи

Инициативата е предназначена за работещите в строителната индустрия, които най-общо могат да бъдат организирани в 7 целеви групи:

Потребители на сгради, мениджъри и собственици на сгради

Проектантски екипи (инженери и архитекти)

Изпълнители и строители

Производители на строителни продукти

Екипи за разрушаване и деконструкция

Инвеститори, разработчици и застрахователи

Правителство/ Регулатори/ Местни власти

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Принципите на проектиране на кръгова икономика и устойчивите сгради са приложими за всички участници по протежението на веригата на стойността. Трябва да бъдат ангажирани всички участници по веригата на стойността, включително потребители на сгради, инвеститорите и регулаторите. Това може да бъде постигнато чрез насърчаване на разбирането и използването на съществуващите стандарти, схеми и примери, които да позволят по-холистично проектиране и коригиране на бизнес модели за включване на кръговост в строителството, както и чрез прилагане ISO стандарти за DfD/A (ISO20887) и Ниво(а), както и одити преди разработка и други насоки.

Устойчивият избор трябва да отчита общите разходи за жизнения цикъл на сградата, финансовата и нефинансовата възвръщаемост на инвестициите. Участниците по веригата на стойността реагират преди всичко на финансовите стимули – и те трябва да бъдат съобразени с всяка ситуация. За целта следва да бъдат разгледани финансовите аспекти през перспективата на целия жизнен цикъл и направете след това разходи, като се вземат предвид разходите, приходите и остатъчната стойност. Същевременно трябва да се обмислят и сценарии, при които предвидените разходи за нови материали, мебели и елиминиране на отпадъци са значително по-високи от действителните и в които определени елементи биха могли да бъдат продадени за повторна употреба и/или рециклиране.

Tрябва да бъдат разработени бизнес модели за всеки икономически оператор в предлагането на продукти и материли. Трябва да съществува или да се създаде надежден пазар за използвани продукти и материали. Благоприятна законодателна среда, стимули от лицата, вземащи обществени решения (напр. обществени поръчки), иновативни и кръгови предприятия, както и финансови модели, които трябва да бъдат въведени, за да се гарантира, както общата визия в дългосрочен план, така и подкрепата при вземането на решения от собствениците на сгради. Иновативни кръгови бизнес модели като например бизнес модели за „връщане“ или „продукт като услуга“, могат да предложат интересни решения за някои продукти и системи

Принципите трябва да се прилагат като се отчита пропорционалността – ползите трябва да надвишават разходите. Важно е да се вземе предвид тежестта и разходите за операторите, породени от придържането към тези принципи. Операторите трябва да дадат приоритет на тези принципи, които са най-подходящи и генерират най-големи ползи и най-ниски разходи. При оценката на разходите и ползите трябва да се вземат предвид външните ефекти

Необходими са по-добри познания относно строителните техники за улесняване и подобряване на деконструкцията, увеличаване на издръжливостта и адаптивността на сградите. Във всички части на веригата на стойността работниците трябва да имат правилните умения и стимули, за да прилагат тези знания, използвайки подходящите инструменти. Проектантите и ръководителите на проекти трябва да гарантират безопасността и да обмислят осъществимостта на разрушаването/ремонтирането за работниците. За целта трябва да бъдат предвидени средства за повишаване на квалификацията на работниците. Добре би било да бъдат интегрирани техники за деконструкция в схемите за чиракуване

Издръжливостта на сградите зависи от по-добрия дизайн, подобрената производителност на строителните продукти и споделяне на информация. Конструктивните елементи трябва да издържат толкова дълго, колкото и сградата, когато е възможно. Ако не е възможно, поради присъщо остаряване или очаквана промяна в изискванията (напр. IT инфраструктурата), те трябва да бъдат за многократна употреба, рециклируеми или разглобяеми. Трябва да се премине към използването на строителни системи, които включват мислене за кръгова икономика. Например, проектирайте системите така, че да бъдат лесни за поддръжка, ремонтиране и подмяна, тъй като това ще удължи жизнения цикъл на сградите. Доставчиците и дизайнерите трябва да представят подробна информация относно продуктите, материалите и дизайна на сградите. Информацията за вложените строителни продукти и материали, трябва да бъде съхранявана, актуализирана и споделяна, за да може тя да остане валидна и коректна по време на целия жизнен цикъл на сградата

Предотвратяването на преждевременното разрушаване на сгради може да бъде постигнато чрез разработване на нова култура на проектиране. Постигането на тази цел изисква промени в изискванията в всеки един етап от строителния процес. Още в проектния етап трябва да бъдат предвидени механизми за адаптация и трансформация на сградата за по-добро използване и повторно използване, нови начини за използването й и подготовка се за края на жизнения й цикъл и бъдещия живот на сградата и нейните компоненти

Продуктите и системите трябва да бъдат проектирани така, че да могат лесно да бъдат използвани повторно, ремонтирани, рециклирани или възстановени. При рециклиране е за предпочитане продуктите и системите също да бъдат преработени. За целта трябва да се използват лесни за демонтиране елементи и продукти. В договорите за обществени поръчки следва да се въведат изисквания отпадъците да се разделят на място, за да се улесни рециклирането. Трябва да се премине към използването на прости и рециклируеми продукти

Целева група 1:
Управители и собственици на сгради и съоръжения

Минимизиране на общата цена на собствеността във времето. Собствениците и потребителите на сгради имат интерес към цялостни и дългосрочни хоризонти. В тази връзка от особено значение е намаляването на общата цена на квадратен метър/сравнителна средна стойност, както и използването на различни инструменти, за да бъде увеличена стойността на сградата.

Насърчаване на издръжливостта по време на фазата на употреба. Трябва да бъдат осигурени стимули, които да  насърчават оптималното използване на сградата. Тези стимули могат да бъдат предвидени още в договорите за строителство.

Homeowners

Извършване на подходяща поддръжка на сгради и сградни компоненти, за да се минимизират текущите разходи. Жизненият цикъл на една сграда може да бъде удължен чрез поддръжка и ремонт на сградата, като същевременно се намали използването на нови ресурси и производство на отпадъци. Ето защо трябва да бъдат предоставени информация и насоки, които да помагат за постигане на правилна поддръжка, която ще способства за намаляване на текущите разходи. Сградите трябва да бъдат проектирани и изградени така, че да позволяват да бъдат адаптирани и трансформирани чрез повторното използване на елементите, от които е изградена. Трябва да бъдат разработени иновативни кръгови бизнес модели, насочени към декоративните елементи като напр. килими, кухни и др., които да бъдат насочени основно към техния избор, монтаж, поддръжка и изхвърляне от употреба.

Намаляване до минимум на финансовите разходи за използване чрез подходящи инструменти. Такива инструменти подлежат на лесна поддръжка, адаптация, ремонт, наблюдение и експлоатационни разходи. Важно е да бъде предоставена информация за нуждите от поддръжка. От решаващо значение е потребителите и управителите на съоръженията да бъдат информирани за потенциала на сградата и по-конкретно за това какво е възможно да бъде постигнато чрез проектиране на такъв тип сграда и как може да бъде постигнато. Паспортите на сградите могат да поддържат трансфера на информация и да информират потребителите и екипа по поддръжката за това как най-добре да се използва/поддържа/ремонтира или адаптира сградата и нейните системи и продукти. Трябва да бъде разработено ръководство за потребителя на сградата и нейното оборудване, което да е полезно за собствениците/потребителите на сградата.

Buying a House

Сградата трябва да бъде адаптирана, ако това удължава живота й и е на разумна цена. Адаптивността може да подобри отговора на промените в пазарното търсене (например преобразуване на неизползвана офис сграда в жилищна). Адаптивността може също да помогне за осигуряване на финансиране: например потенциалът за втори жизнен цикъл на сграда може да осигури по-евтино финансиране и застраховане на сградата. Трансформацията към кръгов подход изисква системна визия около интегратор на употреба(и), отговаря за анимирането на дизайна и използването на многофункционална, кръгова, съвместима или дори приобщаваща употреба на сградата.

Насърчаване и увеличаване адаптивността на сградите от гледна точка на потребителя. Информацията и насоките трябва да подпомогнат потребителите, собствениците и мениджърите на съоръжения да правят промени в сградите и така да имат по-малко въздействие върху генерирането на отпадъци. Възможността за повторно използване на строителни материали при промяна на употребата трябва да бъде обяснена в документ, съдържащ подробни разяснения за начина, по който е построена дадена сграда. Промените по време на употреба трябва да се регистрират в някакъв вид „строителен дневник”. Ако се използва дизайн на сградата, позволяващ повторното използване на вложените материали, той може да подпомогне гъвкавото използване и лекотата на адаптиране на пространството, когато предназначението и изискванията на една сграда се променят по време на нейния живот.

Минимизиране използването на природни ресурси по време на живота на сградата. Постоянната инвентаризация на вложените в сградата строителни части за многократна употреба ще даде информация на  потребителите и мениджърите на съоръжения за състоянието на строежа, както по време на жизнения цикъл по изграждане, така и в следващите жизнени цикли (експлоатация и деконструкция). В тази връзка би било удачно решение, въвеждането на договорни споразумения за връщане на неизползвани материали на доставчиците.  Вложените продукти/елементи трябва да се използват максимално и, когато е възможно, същите да се ремонтират, а не да се сменят.

Целева група 2:
Проектантски екипи
(инженери и архитекти)

Architecture Model Sketching

Важно е проектантските екипи да имат познания за принципите на кръговата икономика за проектиране на сгради и материали. Архитектите и дизайнерите трябва да са запознати с изискванията и стратегиите за проектиране, концепцията за оценка на жизнения цикъл, потенциала за увеличаване на значението на използване на рециклирани материали в продуктите, потенциала за повторна употреба (продукт, компонент и сграда), капацитета за рециклиране и трансформация (потенциала за повторна употреба и обратима оценка за проектиране на сграда). Дизайнерите трябва да бъдат насърчавани да възприемат подход за оценка жизнения цикъл при проектирането на нови сгради. Могат да бъдат използвани съществуващите ръководства за DfD/A, както и обратна връзка от предишни примери за успешни проекти.

Архитектите и дизайнерите трябва да вземат предвид разходите и ползите за целия живот на сградата. Целият жизнен цикъл на сградата трябва да се вземе предвид, в това число експлоатационните разходи на сградата, както и потенциала за промени в предназначението на сградата. Те включват екологични и социални въздействия и ползи, капацитета за трансформация, потенциала за повторна употреба и рециклиране.

Екипът за управление на проекта трябва да бъде ангажиран в процеса и да обмисли оценка методи. От особена важност е установяването на подходящи индикатори по отношение на цялостната система за кръгово управление на сграда, като се вземат предвид тези, предоставените от Ниво(а).

Насърчаване и осигуряване на обратимост и адаптивност на сградата. Периодите между смяна на предназначението на сградите, както и тяхното обновяване или реконструкция стават все по-кратки. За да отговорят на тези потребности в обществото, архитектите и дизайнерите трябва да вземат предвид няколко фактора, включително адаптирането на сградите към изменението на климата, функционалната адаптивност и по-широките проблеми, свързани с устойчивостта на сградите. За да се отговори на тези процеси е необходимо преди започване на каквито и да е строителни работи, включително разрушаване, външен, независим и неутрален експерт да предостави оценка и одит за цялостното състояние на сградите и вложените материали. Важно е да се проектира сграда с различни варианти на използване, така че да може лесно да бъде адаптирана в бъдеще

Оценка на предложения проект на сградата за пригодност. Пригодността на различните решения, части и строителни продукти трябва да се вземе предвид в контекста на конкретния проект. Това включва материали, продукти и системи, базирани на техните технически характеристики, тяхната адаптивност и продължителност на живота (технически и икономически) и тяхното въздействие върху околната среда. Това ще улесни поддръжката и ремонта на сградата, като същевременно ще намали използването на нови ресурси и създаването на отпадъци. Това ще позволи адаптирането и трансформацията на сградата, като същевременно се използват повторно, доколкото е възможно, елементите, които вече са вложени в сградата.

Architect

Използването на материали, които са лесни за рециклиране или повторно използване и които улесняват висококачественото управление на отпадъците. При проектирането на сградите следва да бъдат взети под внимание съществуващите екологични продуктови декларации, информационните листове за безопасност на продуктите и се уверете, както и да се съблюдава спазването на насоките на CPR. Архитектите и дизайнерите трябва да проучат възможностите за използване на продукти и материали, които вече са налични в съществуващите сгради.

Важно е да се вземе предвид разнообразието от аспектите на кръговата икономика при проектирането на различните системи и елементи на сградата. Като например: размерът/обемът/теглото и т.н. на материалите за управление в процеса на разрушаване; функционалното разлагане на материалите; систематизиране; йерархични отношения между елементите; спецификации на основния елемент; последователност на сглобяването; геометрия на връзките; вид на връзките; координация на жизнения цикъл в сглобяването/демонтажа и възможност за рециклиране на материали и повторна употреба на продукти и как изборът на материали може да повлияе на качеството на управление на отпадъците.

Целева група 3:
Изпълнители и строители

Използване на строителни техники, които насърчават издръжливостта на сградите и устойчивостта на материали. В процеса на изграждане на строежа на всеки етап е добре да бъде извършена симулация на различни сценарии на издръжливост на сградата като бъдат сравнени и съответните разходи. Могат да бъдат включени ресурси, които да предотвратят появата на грешки при инсталиране на различните системи. За да бъде увеличена издръжливостта на сградата, от значение е да бъдат използвани строителни техники, които улесняват поддръжката и ремонта на различни части на сградата, в това число и строителните продукти и системи

Използване на строителни техники, които способстват адаптивността на сградите. В зависимост от честотата на нуждите от поддръжка, ремонт и трансформация е възможно да се дефинират няколко етапи на реверсивност за различни части на сградата, позволяващи различни строителни техники, което налага фокусът да бъде насочен върху ключови показатели за ефективност, като разходи за целия живот и ползите т такъв вид строителство.

Construction Workers

За постигането на максимални ползи строителството, разрушаването или обновяването на сградите трябва да бъдат планирани внимателно. Това може да доведе до големи ползи за разходите, както и ползи за околната среда и здравето и намаляване на въглеродните емисии. Такива подготвителни дейности са особено важни за по-големите сгради. Поради което е важно да бъде извършен одит преди разрушаване (или одит за управление на отпадъците) преди стартирането на всеки проект за обновяване или разрушаване, както и за всички материали, които ще бъдат повторно използвани или рециклирани, като не се забравят и опасните отпадъци.

Улесняване на деконструкцията чрез използване на строителни техники. Това може да бъде постигнато, на първо място, чрез използването на строителни техники, които допринасят за лесното и чисто разграждане на сградата. Могат да се изберат техники/системи за сглобяване на строителни продукти, които позволяват поне селективност на деконструкцията (сортиране при източника) и в най-добрия случай демонтаж. Улесняването на този процес може да бъде постигнато чрез възприемането на BIM (Building Information Modeling) или Строително-информационен модел, така че бъдещата деконструкция на сгради, включително рециклиране и повторна употреба, да бъде по-лесно и по-безопасно.

Трябва да се постави акцент върху предпочитане използването на рециклирани, рециклируеми, многократни и/или използвани продукти, затова е добре да се проверят документите за покупка, техническия лист за продуктите и наличността на рециклирани материали в района.

Целева група 4:
Производители на строителни продукти

Building Blocks

Вниманието следва да е насочено към преценка за потенциалното ниво на издръжливост на материалите през целия жизнен цикъл на сградата въз основа на данни от LCC (Life-cycle costing) или Оценка на разходите за целия жизнен цикъл на продукта. Оценката на разходите за целия жизнен цикъл и оценка на околната среда, интегрирана с допълнителна информация извън жизнения цикъл на сградата, трябва да намери място в процеса на производство на материали. Важна роля играе и използването на качествени и устойчиви продукти в процеса на производство на строителни продукти, което е от особено значение за техните екологични и потребителски характеристики.

Трябва да се използват принципите за екодизайн, както и да се оценява дълготрайността на продуктите, затова продуктовите стандарти, трябва да включват издръжливост и система за проверка за потвърждаването й. Освен това трябва да се разработят решения за по-голяма адаптивност на продуктите, като например в строителни, сглобяеми и модулни системи.

В процеса на производство на строителни продукти потенциала за рециклиране и възстановяване на продуктите може да бъде увеличен, като бъде предоставена  необходимата информация на потребителите. Познаването от какво се състои продуктът е много важно по отношение на потенциала за повторна употреба и рециклирането, за да се избягва например, замърсяване на идентифициран материален поток с неидентифициран такъв, ето защо трябва да бъде осигурена добра проследимост на мястото, където е произведен продуктът.

Използване на паспорти на хармонизирани материали и паспорти на сгради. Трябва да бъдат разработени и използвани екологични продуктови декларации и национални инструменти, които ще помогнат на производителя да разбере как продуктът се използва/прилага. Това ще подкрепи избора, който трябва да се направи по време на използването на сградата, деконструкцията и възстановяването й. Ето защо е от изключителна важност предварително да се знае за каква цел е проектиран продуктът (напр. ремонт, повторна употреба, преработка, преконфигуриране), както и как продуктът е внедрен/монтиран в и свързан към сградата и другите конструктивни продукти и системи. Производителите на строителни продукти трябва да поддържат информация за техническите характеристики на материалите и продуктите и да популяризират проследимостта на промените и употребата на даден продукт по време на неговия жизнен цикъл.

Намаляване до минимум използването на природни ресурси от строителни продукти, където е възможно. Най-добре е да в процеса на производство на строителни продукти да се избират повторно използвани или рециклирани материали, които осигуряват издръжливост, техническа и екологична производителност и отговарят на същите изисквания за поддръжка и стандарти като основния материал.Във всеки един момент трябва да бъде предоставяна информация на потребителите и вземащите решения относно потенциала за повторна употреба, рециклиране и възстановяване на строителни продукти и материали за насърчаване на намаляването на изчерпването на природните ресурси. Трябва да се увеличи използването на качествени материали с вътрешно покритие, както и продуктите да бъдат проектирани, като се използвате стандартни размери, за да намалят разфасовките.

Избягване използването на опасни вещества. Това се отнася до вещества, пораждащи сериозно безпокойство (SVHC (substance of very high concern) и други вещества, разтвори и материали състави, които биха могли да попречат на повторната употреба или рециклирането или да ограничат използването им в обществени и частни сгради, където е възможно, тъй като това ще затрудни бъдещата повторна употреба/рециклиране, поради което производителите следва да предприемат необходимите действия, за да информират съответните участници за използваните продукти, особено за наличието на опасни вещества в сграда/конструкция/конструкции.

Cinder Blocks

Трябва да се въведат условия за рециклиране (включително инфраструктура) и кръгови вериги и вериги на стойността за всички потенциално рециклируеми материали. В момента в възможно мястото за разрушаване, съоръженията за рециклиране, (пре)производствените заводи и новата строителна площадка да бъдат на големи разстояния едно от друго, което неминуемо ще увеличи разходите за транспорт. Върху разходите за деконструкция оказва влияние и количеството строителни отпадъци, т.е. малките количества отпадъци имат по-малка или никаква стойност, поради което трябва да се развият регионални контури, които да включват съоръжения за сортиране и рециклиране, където да се обръщат инертните отпадъци в рециклирани инертни материали и където се сортират смесените отпадъци. За насърчаване на тези процеси и оптимизиране на разходите е удачно да се обмислят субсидии/отстъпки за строителни материали, съставени от рециклирани материали.

tractor destroying building

Ефективно използване на одита преди деконструкцията или разработката и въвеждане на подходящи информационни инструменти. Първа стъпка в процеса на деконструкция трябва да бъде идентифицирането на ресурсите, съдържащи се в сградата, както и начините и формите на възстановяването им. В определени случаи може да бъде въведена селективна деконструкция като се вземат предвид най-съвременните практики. В одита следва да намери място оценката на строителните материали и материалите за разрушаване и потоците отпадъци преди деконструкцията или обновяването. Важно е да се използват разработените инструменти (например BIM, паспорти за материали на строителни продукти и системи, както и паспортите на сградите), за да се даде възможност за бързи и точни оценки на оползотворяването, повторната употреба и потенциала за рециклиране на конкретни продукти и системи и съответните стойностни предложения.

Трябва да се прилагат специални техники за демонтаж. Сортирането трябва да се извърши с демонтаж; материалите трябва да бъдат разделени на партиди с място на дестинация/обработка в съответствие с „пътна карта“ (одит преди разрушаване), установено възможно най-точно въз основа на списък с продукти.

Предварителното сортиране трябва да се извърши на място. Машините могат да подкрепят работниците и да подобрят безопасността, докато новите техники за сканиране могат да помогнат с идентификация на материалите. При източника трябва да бъдат отделени поне опасни и неопасни отпадъци. Демонтажът на сградите е ограничен от наличното пространство на място. Следователно трябва да има баланс между сортирането, доколкото е възможно, по време на фазата на селективно разграждане и извършване на последващото сортиране в близост до строежа

Целева група 6:
Инвеститори, разработчици и застрахователи

Business Meeting

Повишаването на издръжливостта ще намали финансовия риск. Значението на издръжливостта на продуктите и материалите трябва да се насърчава в рамките на цялостния подход към сгради и продукти и как това може да даде съответното благоприятно финансово отражение за тази целева група.

Разходите за жизнения цикъл трябва да се насърчават при изготвянето на инвестиционни решения. Увеличените потоци от приходи, които могат да бъдат генерирани чрез обратимо проектиране, трябва да бъдат интегрирани в цялостен анализ на разходите. Трябва да бъдат изчислени бъдещите 

рискове, породени от трудности при деконструкцията на сградите и разходите за управление на отпадъците. Чрез предварително изчисляване на остатъчната стойност на сградите, може да се спомогне за спестявания от ипотеки и парични потоци. Използването на стандарта ISO за кредити DfD/A в рамките на GPP и схеми за оценка на устойчиви сгради осигурява стимул за разглеждане на този етап от строителния процес

Адаптивността на сградите трябва да се отчете по подходящ финансов начин. Всяка мярка, която е от полза за собственика, ще сведе до минимум риска от неизпълнение. Правителствата и собствениците на сгради трябва да вземат предвид значението на адаптивността в рамките на цялостния подход към сградите и продуктите и как това може да бъде подходящо отчетено финансово

Използването на рециклирани и рециклируеми материали трябва да се отчита по подходящ начин финансово. Финансовите/застрахователните компании могат да поставят изисквания за инвестиране в проекти. Инвеститорите, разработчиците и застрахователните компании трябва да изискват опции за използване на рециклирани материали в строителството на сгради, като за целта следва да се прилагат минимални стандарти за надлежна проверка и определяне и оценяване на кръговостта на проекта

Целева група 7:
Правителство / Регулатори / Местни власти

На различни нива правителствата могат да повлияят на предпоставките за кръгов строителен сектор чрез различни стимули, политики, стандарти и разпоредби. Това може да бъде постигнато чрез:

Регулиране: приемане и прилагане на законодателство в тази област

Осъзнаване на необходимостта от въвеждане на кръговостта в строитлството: като използват механизми като обществените поръчки за стимулиране на промяната

Стимулиране: чрез предоставяне на стимули и насърчаване на експериментирането

Вдъхновяване: чрез осигуряване на лидерство, визия и разпространение на добри практики

Компетентните държавни органи трябва да въведат холистичен подход в мерките: включване на обратимостта и възстановяването на ресурсите и рециклиране наред с други изисквания като енергийна ефективност. Трябва да бъдат стимулирани иновациите и развитието на нови технологии за свързване, които позволяват повторна употреба, рециклиране или възстановяване на компонентите, без да се засяга цялостното въздействие върху живота на сградата. Чрез въвеждането на холистичен подход и измерване или оценка на екологичните показатели през целия жизнен цикъл на сградата и строителните продукти, ще се гарантира, че законодателните актове не са противопоставени един на друг. Принципите на кръговата икономика трябва да бъдат интегрирани в съществуващото законодателство и политическите инструменти, когато е възможно. Политическите стимули, които подкрепят устойчивостта и интернализацията на външните разходи, също биха могли да осигурят подкрепа за най-добрия избор на дизайн в рамките на дългосрочна визия.

Енергийно обновяване на 3% от сградите, собственост на националните правителства, въведено с Директива (2012/27/ЕС, изменена от 2018/2002/ЕС) за енергийната ефективност, предложи възможност за интегриране на ресурсната ефективност и аспектите на кръговост в рамките на изискванията за ремонт.

Правителствата следва да насърчават ранните „безрискови“ опции, т.е. опции, които не създават опасности за околната среда или здравето (според принципа на предпазливост), като се въведе разграничение между ресурси, материали/продукти и сгради, както и чрез интегриране използването на био-базирани материали в подхода.

МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ВРЕДНИТЕ ЕМИСИИ В СТРОИТЕЛНИЯ СЕКТОР

В строителния сектор фокусът е върху използването на стомана, цимент и свързания с тях бетон, тъй като тези материали представляват най-високите източници на емисии на парникови газове от всички строителни материали.

Отделянето на въглероден диоксид от производството на цимент представлява 8% от глобалните емисии на въглероден диоксид. Производствените процеси при цимента отделят въглероден диоксид както от използването на енергия за производството на материала, така и от процеса на калциниране на варовик, по време на който варовикът се нагрява и въглеродният диоксид се отделя от варовика за създаване на калциев карбонат. Калцинирането е необходимо, за да се получи клинкер, който се използва като свързващо вещество в цимента.

Отделянето на въглероден диоксид от производството на стомана съставлява около 7% от световните емисии. Прогнозата е, че световното производство на сурова стомана ще нарасне с 30% до 2050 г., като рециклираната вторична стомана нараства по-бързо от първичното производство. Парниковите газове от производството на стомана се емитират както от енергия, използвана за обработка и производство на стомана, така и чрез химически процеси.

Поради важността на стоманата и бетона по отношение на емисиите на парникови газове, строителната индустрия е под натиск да намери кръгови и ефективни приложения на тези материали и да използва повече алтернативи. Идентифицирани са осем мерки в рамките на кръговата икономика, избрани според тяхното потенциално въздействие, които допринасят за това отражение.

Намаляване използването на стомана и бетон до абсолютно необходимото

Първата стъпка за намаляване на вредните емисии е свързана с проектирането на нови по-устойчиви сгради. В днешно време сградите се проектират като в тях се предвижда използването на повече строителни материали, отколкото е реално необходимо. Това се дължи на наложилата се като изискване „свръхспесификация“, която се обосновава от необходимостта да се гарантира сигурността на конструкцията на сградата, но същевременно и от части, за да се намали цената на труда, който иначе би бил необходим при проектирането на сгради, изграждани със по-ефективни материали.

За да се случат на практика тези промени е необходимо да се променят строителните стандарти, така че да позволят проектирането на по-устойчиви сгради. Технически решения като компютърно подпомагано проектиране също могат да улеснят проектирането на по-устойчиви конструкции, използвайки само необходимото количество строителни материали,

Повторно използване на демонтирани стоманени и бетонни компоненти от съществуващи сгради в нови сгради

По-този начин ще се намали нуждата от нови продукти. В днешно време количеството стомана и още повече бетонни компоненти, които се използват повторно, остават ниски, особено в сравнение с количеството нови или рециклирани продукти. От гледна точка на изменението на климата, повторната употреба може да бъде по-полезна, тъй като не включва такива енергоемки процеси на рециклиране като повторното топене на стоманата или смилане на бетон. Увеличаването на повторната употреба на строителни компоненти може да стане по-лесно, след като компонентите са стандартизирани и проектирани за лесно разглобяване.

Проектиране на сградите така, че техните компоненти да могат да се разглобяват и използват повторно, вместо да се губят

Прилагането на тази мярка има впечатляващ потенциал за кръговост на нивото на една сграда: до 90% от материалите от сграда, предназначена за разглобяване, всъщност могат да бъдат използвани повторно. Следователно имаме нужда от ново поколение сгради, които могат лесно да се разглобяват, като например чрез завинтване на части, вместо да се залепват, и от които компоненти следват стандартни проекти и са лесни за повторно използване в други сгради.

Проектирането за демонтаж ще допринесе за бъдеще, в което сградите могат да се използват като източници на материали, позволявайки „градско копаене“ или добив на строителни материали в градовете. Успехът на този подход зависи от способността за изграждане на информационни бази данни относно състава на настоящите сгради и създаване на материални банки, за улесняване на добива на материали, необходими по време на ново строителство.

Използване на дървен материал като конструктивен материал в сгради вместо бетон и стомана

Използването на дървен материал потенциално може да намали значително емисиите, тъй като дърветата абсорбират въглеродния диоксид през целия си живот и следователно действат като поглъщатели на въглерод. Ако е добре поддържана, дървената конструкция може ефективно да съхранява въглероден диоксид, докато материалът е непокътнат, вероятно да бъде използван повторно и поддържан след живота на първоначалната сграда. Използването на дървесина обаче изисква използването на дървен материал от устойчиви източници, за да се избегне обезлесяването, а дървесината трябва да произхожда от местни гори, за да се смекчат емисиите, свързани с транспорта, които иначе биха могли да намалят ползите от използването на материала.

Ако всички нови жилищни сгради в ЕС бяха с дървена конструкция, Ramboll и Fraunhofer ISI изчисляват, че 12% от емисиите на въглероден диоксид в строителния сектор биха могли да бъдат избегнати в сравнение с текущото изходно ниво.

Използване на по-благоприятни за климата видове цимент като заместител на обикновения цимент

Това би могло също да намали значително емисиите. Например, някои съвременни видове цимент отделят значително по-малко въглероден диоксид по време на обработка поради техния химичен състав. Други могат да се използват за производство на предварително излят бетон, който се втвърдява при много по-ниски температури от конвенционалните форми на предварително излят бетон. И накрая, циментовите емисии могат да бъдат намалени чрез използване на странични продукти от други промишлени производствени процеси в циментови смеси.

Комбинирани, тези действия биха могли потенциално да намалят емисиите в сградния сектор с 30% в сравнение със стойностите им в момента. Тези нови цименти обаче са по-малко атрактивни за строителите от конвенционалните материали в момента, поради липсата на стимул за ценова политика, което води и до липса на търсене на тези материали.

Оптимизиране използването на пространството в сградите, за да се намали нуждата от ново строителство

По този начин може да се намлят емисиите от различни видове сгради чрез увеличаване на плътността на потребителите на сгради и по-ефективно използване на пространството. По този начин могат да се проектират по-малко и по-компактни сгради, които намаляват търсенето на нови сгради и свързаната с това нужда от производство на повече материали. В Германия например едно проучване изчисли, че жилищната площ може да бъде намалена с 11% на жител. За офис пространството решението може също да бъде в намаляването на площта на един служител. По този начин офис площите в ЕС могат да бъдат намалени с 36%, ако се прилагат стандартите на ЕС за минимална площ на служител.

Въпреки че не би било желателно офис пространството да се намали отвъд това, от което хората се нуждаят за техния комфорт и безопасност на работа, тази промяна може да бъде улеснена чрез увеличаване на практиките на споделеното работно пространство, съчетано с предоставяне на по-голяма гъвкавост на работниците при изпълнение на задачите си или извън офиса (работа от разстояние) или в различни часове, за да се даде възможност за по-интензивно използване на пространството.

Рециклиране на цимент от отпадъци от разрушаване с помощта на ефективни процеси на рециклиране

Рециклирането на цимент може да намали нуждата от нов цимент, ако отпадъчният бетон се раздробява и циментът се филтрира, за да бъде използван повторно. Днес вече съществуват нови и ефективни технологии за рециклиране, които биха могли да бъдат по-широко интегрирани в строителния процес на строителната площадка, като по този начин също така се намаляват транспортните нужди.

Въпреки това, когато е възможно повторната употреба на бетон все пак ще има по-ниски емисии на въглероден диоксид от рециклирането поради избягвания процес на производство на суров цимент.

Реновиране на съществуващи сгради вместо разрушаване и възстановяване

Всички способи изброени до тук не само позволяват повишаване на енергийната ефективност на сградите, но също така удължават живота на всяка реновирана сграда и следователно намаляват търсенето на нови сгради и свързаните с тях емисии. Настоящият процент на обновяване, наблюдаван в ЕС, е 1% годишно. Тъй като темпът на обновяване се увеличава, за да се постигнат целите на политиката за енергийна ефективност, тази стойност може да нарасне съществено.

Важно е също така да се отбележи, че въпреки че свързаните с материала емисии са по-ниски, отколкото при ново строителство, ремонтите на сградите също имат съществено въздействие и печалбата от енергийна ефективност може да не е толкова важна, колкото в една изцяло нова сграда. Следователно от реновирането на сгради е възможност да се извлекат спестявания от емисии от комбиниране на действия с кръговата икономика, споменати по-горе, като оптимизиране на пространството за намаляване на въздействието на въглеродния диоксид на обитател на сграда, както и ефективни за материали проекти, повторна употреба на строителни компоненти и рециклирани материали, където е възможно, или използването на нисковъглеродни материали като материали на биологична основа. Обновяването също трябва да бъде балансирано спрямо потенциалните спестявания на емисии през целия жизнен цикъл на високо материално и енергийно ефективни нови проекти.

Ако се комбинират, тези осем мерки имат огромен потенциал за намаляване на въглеродните емисии генерирани, от строителните материали, с приблизително 60% до 2050 г. в сравнение с базовите данни.

800px-Logo_of_Renew_Europe.svg.png
european-commission-logo-FC9DC54458-seek
EP logo RGB_EN.png
_head_coa.png